Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Социологическо проучване: Намалява желанието на младите хора да емигрират!

Най-желани дестинации си остават Германия и Великобритания

Публикувана: 12 Mar 2019 10:37
Обновена: 12 Mar 2019 10:40
Прочетена: 971
Социологическо проучване: Намалява желанието на младите хора да емигрират!

Намалява желанието сред младите българи за емиграция в чужбина. Все повече тя се схваща не като преломно събитие в живота, а като един от многото житейски избори, които могат да се предприемат и да се отрекат много скоро след това. Наблюдава се сериозно увеличение на хората, които заявяват своя отказ от емиграция. Ако през 2002 г. те са били 14 %, през 2018 г. този процент е 61%. Това каза доц. Борис Попиванов от Института по социология „Иван Хаджийски“ при представяне на резултатите от „Изследвания за младежта в Югоизточна Европа 2018/2019“, организирано от фондация „Фридрих Еберт“, съобщава БГНЕС.

Българите са пътували най-много в страната през четвъртото тримесечие на 2018 г.

Допитването е проведено сред млади хора на възраст между 15-29 години едновременно в 10 страни от Югоизточна Европа през 2018 г. Теренното проучване в България е извършено от „Галъп Интернешънъл“. Днес бяха представени данните за нагласите и възгледите на младите хора в България.

„Самото изследване от една страна дава очаквани резултати в много посоки по отношение на индивидуализацията на младите хора, на тяхната еманципация, на стремежа им да се реализират себе си в различни посоки. Заедно с това си появяват нови тенденции. Според нашите данни се засилва консерватизмът на българската младеж. Ако през 90-те години имаше много силен поколенчески конфликт, младите хора не приемаха ценностите, възгледите и поведението на своите родители, то през 2018 и 2019 виждаме припокриване на тези възгледи. Има все по-голяма степен на семеен конформизъм“, каза Попиванов.

Той обясни, че младите сближават позициите си със своите родители по отношение на ценностите, религията, дори и по политически въпроси.

„Българската младеж се оказва силно аполитична. По отношение на основни политически възприятия, тя декларира, че не се различава съществено от възгледите на своите родители. Дори ние установихме, че имаме само 14% частично или пълно несъвпадение на възгледите с родителите по различни обществени и политически въпроси“, подчерта социологът.

От данните става ясно още, че едва 7% от запитаните се интересуват от политика. Съща така 50% от запитаните нямат желание за политическа кариера, което поставя в риск възпроизводството на политическия елит. Данните показват също така, че през 2018 г. 24% от младите са с десни убеждения, 7 % с леви, а 23% с центристки. За сравнение с 2014 г. когато с десни убеждения са ес самоопределили 23%, с леви 12%, а с центристки цели 57%.

Борис Попиванов разкри още, че младите хора предпочитат да остават по-дълго в дома на своите родители, но не заради финансова невъзможност да живеят самостоятелно, както е било назад във времето, а защото им е приятно и им харесва да живеят при тях. В чужбина изключение прави само Словения.

„Нарастващ консерватизъм се наблюдава и по отношение на сексуалния живот, като нарастващо неприемане на алтернативни сексуални практики. В сравнение с 2002 г. е нараснало неприемането на хомосексуалността. Заедно с това се увеличава за последните 4 години от 60 на 70% стремежът на младите да живеят в брак, а не извънбрачно“, коментира Попиванов.

По отношение на трудовата заетост стана ясно, че младите хора бързат да станат част от трудовия пазар.

„Постоянно се оплакваме, че най-умните напускат страната. Все повече това се променя в посока на по-нискоквалифицираната работна сила. Вече нямаме само „изтичане на мозъци“, но и на „изтичане на ръце“, която също търси своята реализация навън“, подчерта социологът и посочи, че най-предпочитано място за емиграция е Германия следвана от Великобритания.

По думите на Хелене Кортлендер от фондация „Фридрих Ебер“ целта на проучването е то да предизвика дискусия и да стане предпоставка за създаване на младежки политики от страна на държавата.

За първи път такова мащабно проучване е направено през 1968 г.

Назад