Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

"Ако всички заминат, кой ще лекува децата ми?

Вижте историята на три медицински сестри, избрали да търсят късмета си в чужбина

Публикувана: 23 Mar 2019 14:38
Обновена: 23 Mar 2019 14:38
Прочетена: 703
"Ако всички заминат, кой ще лекува децата ми?

Три млади медицински сестри стягат куфарите за Германия. Те знаят, че това е загуба за страната им. Но като много други, няма да се върнат. Сърбия е станала нежелано място за младите хора - особено за квалифицираните.

"Цялата смяна от местната Спешна помощ изкара курс по немски език и сега всички са в Германия", казва Филип, който е основал училище за чужди езици в южния сръбски град Лесковац. То съществува от 10 години и в началото английският е бил много търсен, днес обаче на мода е немският. Филип не желае да бъде сниман - разбираемо поведение в тази сръбска провинция, където хората избягват да се набиват на очи. Те се пазят дори и от най-безобидните критики към правителството - дори и да има достатъчно основания и факти за това.

Медицинските сестри Йована, Ангелина и Миляна наскоро са взели нивото В-1 за медицински кадри и всеки момент могат да тръгнат за Германия. Първите две дори вече имат подписани трудови договори с една клиника в Хамбург, а Миляна стяга куфарите за Тюбинген, където ще работи в Университетската клиника. 24-годишната Йована казва, че в Лесковац няма какво да работи и че ще напусне страната именно заради работата.

Мрачен делник в "сръбския Манчестър"

Твърди се, че в Лесковац правят най-добрата скара на Балканите. Отдавна обаче са отминали славните времена, когато текстилната и фармацевтичната индустрия са допринасяли за подема на града. Никому вече и през ум не минава да нарича Лесковац както някога - "сръбският Манчестър". От някогашните 100 хиляди жители на общината днес са останали доста под 70 хиляди.

Йована е ходила досега три пъти в Германия - работила е пробно в Берлин и Хамбург. Работата ѝ допаднала, а работодателите останали доволни от нея. "Там осъзнах, че всъщност няма голяма разлика между работата в Германия и в Сърбия. Само че в Германия грижата за болните и трудът на медицинската сестра са разделени, а и броят на пациентите е ограничен. В Сърбия това е другояче - там една медицинска сестра е същевременно и болногледачка. В някои случаи дори една-единствена медицинска сестра обслужва цял етаж с пациенти."

Но Ангелина не може да се надява дори и на такава тежка работа: "Съседката ми беше чистачка в болницата и изкара съкратен курс - преквалифицира се за медицинска сестра. За съжаление в тази страна професионалната подготовка не се цени. Хората получават работа по съвсем други критерии. Затова виждам бъдещето си в Германия", казва 19-годишната жена.

"Даже извънредните часове труд се заплащат"

Йована също смята, че в Германия е друго - там ценят професионалната квалификация, а и заплащането няма нищо общо с това в Сърбия. "Даже извънредните часове труд се заплащат, получаваш карта за градския транспорт с намаление, има столова за хранене и предлагат помощ в търсенето на жилище. Освен това можеш да запишеш и двумесечен, платен езиков курс", казва младата жена.

В Сърбия средният месечен доход е малко над 400 евро, а по официални данни безработицата достига 12 процента. Някои експерти твърдят, че ако не беше трудовата миграция, безработицата щеше да скочи на 20 процента. А младежката безработица междувременно гони 30 процента. Масовото изтичане на човешки капитал е едновременно и благословия и проклятие за сръбското правителство: от една страна то може да се хвали, че поддържа сравнително ниска безработица в страната, но от друга вече са налице първите тревожни сигнали. Така например към трудовото министерство бе създадена експертна комисия, която да предложи мерки за ограничаване на изтичането на кадри в чужбина.   

Нежелано място за младите хора

Това изобщо не интересува Йована, Ангелина и Миляна, които виждат бъдещето си в Германия, включително в личен план - те желаят да създадат семейства в новата си родина и не мислят за връщане в Сърбия. На техните родители това може и да не им харесва особено, но те виждат как Сърбия все повече се превръща в нежелано място за младите хора - особено за по-квалифицираните от тях.

Проблемът с масовото бягство не е нов, но напоследък се задълбочава. Още в Титова Югославия много хора напускаха страната в търсене на по-добро място за живеене и работа. След това дойдоха войните и първите демократични реформи, които обаче не отговориха на очакванията на хората, и те продължиха да напускат страната. Близо 1 милион сърби са избягали от промените насам, което за една страна със 7 милиона души население е много сериозен проблем. И тенденцията продължава: годишно около 35 хиляди души обръщат гръб на Сърбия. По този показател страната държи едно от първите места в света.

Йована си дава сметка, че бягството на младите хора е загуба за Сърбия. "Квалифицираните кадри обръщат гръб на страната. Само в моето обкръжение толкова много хора заминаха. И не само младите бягат - понякога цели семейства заминават или пък хора с 20-годишен трудов стаж", казва младата медицинска сестра. В последното годишно изследване на Регионалния съвет за сътрудничество RCC от 2018 година, провеждано в 13-те страни от Югоизточна Европа, цели 32 процента от анкетираните сръбски граждани са посочили, че мислят да заминат в чужбина - колкото в никоя друга страна от Западните Балкани.

Школата за чужди езици в Лесковац не може да се оплаче от липса на работа. Колкото и да е добре това за бизнеса на Филип, той осъзнава колко тревожно е същевременно положението: "Ако всички заминат за Германия, кой ще ни лекува нас, мен и децата ми - тук, в Сърбия?", пита загрижен той.

Източник: Дойче Веле

Назад