Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

"Работя до припадък, за да нямам време да мисля за близките си"

Десетки хиляди източноевропейки отиват на гурбет в Италия, за да изхранват семействата си...

Публикувана: 05 Apr 2019 13:25
Обновена: 05 Apr 2019 13:25
Прочетена: 650
"Работя до припадък, за да нямам време да мисля за близките си"

"Харесвам работата си", казва Мариана Турку по телефона и добавя: "Общо взето съм доволна. Може би е така, защото родителите ми отдавна вече не са на този свят. Те починаха млади".

53-годишната румънка е болногледачка в Италия. В родината си тя работела във фабрика, но заплатата ѝ не стигала, за да издържа семейството си. Затова заминала за Италия. Първоначално смятала да остане само за малко, но плановете ѝ бързо се променили. Вече е там цели десет години. В момента тя се грижи да възрастна двойка в малък италиански град. "Като цяло работата е добра, имам трудов договор", казва румънката. "Само че градчето е много малко и се чувствам малко изолирана", добавя тя.

"Не е лесно да живееш далеч от близките си"

Тя е само една от многото румънки, напуснали родината си, за да работят в Италия - далеч от семействата си. Италианските медии може и да обръщат много по-голямо внимание на друга група мигранти - бежанците, пристигащи по море от Северна Африка. Само че румънците са най-многобройната група чужденци в Италия.

Независимо от стагниращата си икономика, Италия продължава да привлича много румънски емигранти. Голяма част от тях си намират работа в сектора на грижите за болни и възрастни хора - едни съвсем легално, други - на черно. През 2015 година в този сектор в Италия са били заети общо 880 000 души. Над 20% от тях са били румънци. Това обаче не е реалният брой на заетите в тази сфера, защото мнозина работят без договори и властите нямат данни за тях.

Мариана казва, че е имала голям късмет: винаги е работила с трудов договор, попадала е на честни и мили работодатели. Съпругът ѝ и 17-годишният им син са останали в Румъния. Те често разговарят по телефона. Мариана знае, че без финансовата подкрепа, която тя им оказва от Италия, животът на семейството ѝ в Румъния би бил доста по-труден. Тя обаче признава, че е принудена да прави много жертви. Не е лесно да живееш далеч от близките си. "Семейството ми толкова много ми липсва. Но гледам да не мисля много за родината. Предпочитам да работя много - до припадък, за да заспя бързо и да нямам време да мисля за близките си. Не мога да си позволя да изпадна в меланхолично състояние", казва тя. 

Що е то "италиански синдром"?

Много източноевропейки, работили дълги години като болногледачки в Италия, изпадат в депресия, когато се завърнат обратно в родината си. При засегнатите често се проявяват симптоми като меланхолия, отчуждение, умора, безсъние. Те са толкова специфични, че още през 2005 година двама украински психиатри - Андрий Кисельов и Анатолий Файфрих - определиха това състояние като социо-медицински проблем и го нарекоха "италиански синдром".

Франческа Вианело, професор по социология на труда към университета в Падуа, се е заела да проучи по-подробно причините за това състояние. Тя уточнява, че досега тези симптоми не са изследвани научно, но предполага, че в случая особено важни са следните два фактора: тежката работа и изпитанията, на които са подложени тези жени като мигранти. "От една страна те се обвързват дългосрочно с възрастни и болни хора, много от които умират. А от друга страна тяхната саможертва не се оценява достатъчно от техните семейства и те често биват упреквани, че са лоши майки", казва Вианело в интервю за ДВ. Всичко това ги подлага на силен психологически и емоционален стрес, който води и до физически болки. "И когато решат да се приберат в Румъния, те изглеждат напълно изтощени и рухват", допълва италианската социоложка.

В много от семействата, в които жените решават да започнат работа в чужбина, възниква и друг проблем. Той е свързан с размяната на традиционните роли в семейството. "В отсъствието на жената, много румънски мъже са принудени да се грижат за домакинството. Някои от тях обаче просто не могат да се примирят с това, че са финансово зависими от жените си, работещи в чужбина, и отказват да влязат в тази роля", посочва проф. Вианело.

И двете страни се оказват в трудна ситуация, т.е. трябва да се оправят сами - и жените, които отиват на гурбет в чужбина, и техните семейства, които остават у дома. "Няма кой да им помогне - нито социална служба има, нито някаква организация, към която те биха могли да се обърнат", потвърждава и Силвия Думитраче, основателка на Асоциацията на румънските жени в Италия. По думите ѝ, "Румъния е една съсипана страна, цялата страна е изпаднала в някаква аномална ситуация".

По данни на Международната организация на труда, Италия, Испания и Франция са страните в Европа с най-голям брой трудещи се в сферата на грижите за болни и възрастни хора. "Две са причините за това", казва Джовани Батиста Сгрита, професор по социология от университета в Рим. "От една страна населението на Италия е едно от най-застарелите в света. А от друга -  италианската система за социално подпомагане никога не е предлагала на възрастните хора, които не могат да се обслужват сами, качествена помощ в техните домове."  

Източник: Дойче Веле

Назад