Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Децата ще пораснат, въпреки всичко, което не правим за тях. И ще си заминат

Публикувана: 26 Apr 2019 15:05
Обновена: 26 Apr 2019 15:06
Прочетена: 737
Децата ще пораснат, въпреки всичко, което не правим за тях. И ще си заминат

След десетките бурни коментари под мненията за Национална стратегия за детето, се спираме на най-краткия – „Как живеехме досега без стратегия, я ми обяснете?“ – и обясняваме с великолепния текст на Оля Антонова, публикуван в сайта "Майко Мила".


Имам една позната дама, журналист, редактор. Видяхме се преди 2 години и както си говорехме по работа, тя ми разказа как някъде около нейния апартамент има друг, в който едно семейство всеки ден си бие детето, което е малко.

И то пищи. И го бият. И понякога сутрин, преди детска градина/училище, моята позната чувала майката да казва „спри да го биеш, ще го убиеш“. Детето се деряло от рев. Попитах я какво е направила, защото това се е случвало от много време и тя ми отговори „еми, ние какво можем да направим“

В този момент по слепоочията ми се надигна студен ток, ръцете ми изтръпнаха и не знам как се въздържах. Не знам и от какво се въздържах. Знам, че последва много дълга лекция и тонът на разговора изцяло се смени. 

Мина време. Аз мислих за това дете ден и нощ. И не ми даваше мира. Поревах си. Обадих ѝ се след седмица и я попитах „направи ли нещо за това дете“. Тя каза, че е пуснала сигнали и побоищата са поспрели. Но на нея са ѝ метнали паве по прозореца на спалнята. 

Сега, аз не съм чела Стратегията за детето, но виждам коментари на юристи, които са я чели. Независими юристи с деца. Виждам и картинки, които се споделят, виждам, че и вие не сте я чели. Виждам ясно скъсани плакати на единствената линия за защита на деца и младежи от насилие. Виждам, че четете Карбовски. 

Виждам, че ви е страх, че правителството на Норвегия ще ви вземе децата, защото са педофили и работят вече 15 години за да прокарат закон в България. За да вземат вашите деца. 

Българските деца, които умират при катастрофа и виновният си отива свободен. 

Българските деца, които празноглави майки и бащи возят без колан на предна и задна седалка. 

Българските деца, които са с неизлечима болест и майките им ги оставят в болница да умрат сами. Моето дете е на 7. Онова дете в Пловдив беше на 7 и в последните си дни е питало „кога мама ще дойде да ме види“. Умряло е само, като куче. 

Българските деца, които до 5 години няма кой да лекува, защото никой не иска да специализира педиатрия (и патоанатомия) защото след реформата в тези професии няма пари. 

Българските деца, които се раждат след като кечист ти скочи на корема и понякога те оставят да си умреш в болницата. 

Децата, за които единствената специализирана болница е в трагично положение и лекарите са на протест, за да могат да лекуват нашите деца.

Българските деца с увреждания за които няма пари, но се усвояват едни пари за къщи за гости, в които няма гости. Но има къщи. 

Децата на Варна, в неравностойно положение, за които трябваше да има сграда за образование в Аспарухово и се изхарчиха 1 милион лева и заместник кметът, който е много на ти с държавните поръчки, прие обекта, платиха се парите, а сградата беше без ток, без канализация и без ВиК. И стана септична яма и се разруши за отрицателно време. Това беше 1 милион за децата. Сега се харчат милиони за да има бетон там, където трябва да има тревни площи.

Българските деца, чиито майки трябва да получават по каса Pap smear test (за ранно изследване и превенция на рак на шийката на матката), но след реформа касата вече не плаща за това. Та Българските майки на Българските деца не могат да се диагностицират рано – в 1 и 2 стадий с операция могат да си запазят детеродните възможности. Вече тестът се плаща. И жените не се тестват всяка година. И когато се открие ракът, обикновено е в 3-4 стадий и всичко е на кайма. Майките на Българските деца освен, че няма да могат да имат повече деца, ако са изтеглили късата клечка, ще си отидат по-рано и няма да могат да си гледат децата. 

Българските деца, на които няма кой да помогне и съдът ги връща обратно при бащата педофил, но ЮРИСТ.

Българските деца, които ще станат големи, а после възрастни и може да влязат в болница, и да ги изпишат „здрави“ и да умрат на 7-ата минута пред болницата, като кучета, давещи се в собствената си смърт, докато служител на тази болница ги пита дали са осигурени.

Българските деца, които трябва да играят навън, но едни строителни фирми ходят и пробиват дупки по дърветата, сипват вътре бетон и бензин и какво ли още не и дърветата умират. За да се строи. 

Българските деца, които ще си играят навън с фасовете, които всички си хвърляте през прозореца на колите, докато седите на червен светофар. Особено от скъпите коли….

Не мисля, че норвежците искат децата ни. Мисля, че не четете. Мисля, че всичко извън входната врата е станало толкова гнусно, грозно, отвратително и пълно с фасове и пластмаса, че всички са се капсулирали в телефоните и изпадат в истерия при всяко нещо, което видят. „СПОДЕЛЯЙТЕ“ е достатъчно да ви падне IQ-то с 30%. 

Ама, споделяйте Карбовски, споделяйте и Кашпировски. И снимки с неизвестен произход. И стратегии, които не сте чели и не можете, защото не са лесни текстове против ваксините. Тях ги разбирате и ги четете. 

Но тези деца ще пораснат въпреки всичко, което не правим за тях. И няма да ни питат за Истанбулската конвенция, няма да ни питат за Стратегията за детето – ще си вземат семействата и ще си заминат. А някои от нас ще си гният в старчески домове (в добрия случай), ще споделят Карбовски и ще кашлят от въздуха, но няма да смеят да отидат в болница, че знаете – здрави ги изписват, на входа умират. 

Споделяйте. Всичко остава във Facebook. И един ден децата ви ще го прочетат.

 

Назад