Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Внимание, спойлер! Защо последния епизод на Game of Thrones беше толкова тъмен?

Публикувана: 30 Apr 2019 14:51
Обновена: 30 Apr 2019 14:58
Прочетена: 702
Внимание, спойлер! Защо последния епизод на Game of Thrones беше толкова тъмен?

Внимание! Внимание! Текстът съдържа спойлери от трети епизод на осми сезон на Game of Thrones - "Дългата нощ" (The Long Night). Ако не сте го гледали, направете го сега или подходете на своя отговорност към следващите редове.

Че беше нощ, беше, че беше дълга - също.

Третият епизод от последния сезон на Game of Thrones - "Дългата нощ", имаше необичайна продължителност от час и 18 минути, голяма част от които преминаха в почти пълен мрак.

Донякъде е разбираемо – епизодът е изцяло фокусиран върху битка между две големи армии – на живите и мъртвите, която протича през нощта и единствените източници на светлина са Луната (макар и за кратко) и пламъците на факлите на бранителите на Зимен хребет. За да стане положението още по-напечено, няколко минути след началото на епизода се разразява свръхестествена снежна буря, която хвърля допълнителна мъгла върху картината.

Мрачната визия на епизода предизвика множество въпроси от страна на зрителите.  Най-бързото решение – човек просто да увеличи яркостта на телевизора или монитора си, не е най-доброто, защото по този начин се стига до загуба на черните области в картината и някои персонажи потъват в още по-голяма мъгла.

Vanity Fair намират отговор на въпроса за мрака в "Дългата нощ" в предни коментари на самия режисьор на епизода – Мигел Сапочник. Той е споделял, че се е подготвял за работата по епизода, изучавайки дългата среднощна битка във "Властелинът на пръстените: Двете кули" – т.нар. Битка при Шлемово усое. Целта на Сапочник е била да разбере как да създаде по-дълъг епизод, концентриран върху една битка, който същевременно да не изтощи зрителите.

В голяма степен той успява. "Дългата нощ" постоянно ни прехвърля от един персонаж на друг и поддържа динамиката до самия финал.

В един момент сме в небесата, където Джон Сноу и Денерис осигуряват въздушно подкрепление и дебнат за Нощния крал и Визерис, в следващия минаваме през полето на битката, където Неопетнените се жертват, за да могат останалите бойци да се изтеглят. От там се прехвърляме към самите стени на Зимен хребет, мястото на капана на Бран и дори до криптите, в които се крият жените, децата и големите умове (да се разбира Тирион и Варис).

Постоянната смяна на локацията създава необходимата динамика, а и засилва напрежението, тъй като очакваме да видим "какво става с онези герои, които тъкмо бяха налазени от мъртвите" (в общи линии това очакване напълно логично се повтаря отново и отново през целия епизод).

Единственият дефект се оказа недостатъчната светлина.

Сапочник може и да е използвал битката от края на "Двете кули" като нагледен учебник за това как да режисира епизода, но във филма на Питър Джаксън през почти цялото време ясно и отчетливо се вижда какво се случва (решение на оператора Андрю Лезни).

От една страна това също не е "реалистично", защото в среднощна битка, в която няколко огньове са единственият източник на светлина, е нормално да не се вижда почти нищо. Същевременно този предполагаем реализъм в "Дългата нощ" е излишен, когато отнема от зрителското удоволствие. Все пак целта е зрителят да види какво се случва на екрана.

В интервю за Vanity Fair преди излъчването на епизода, неговият оператор – Фабиан Вагнер, коментира, че е искал "историята на светлината да еволюира с историята на персонажите". И макар по това време думите му да нямат контекст, сега лесно можем да ги свържем с появата на Мелисандра, която два пъти в епизода даде светлина и надежда на бранителите на Зимен хребет.

Мракът принадлежи на мъртвите и преобладава в сцените с тях като освен това има своята роля за натрупване на напрежението – като изгубващата се в нищото армия дотраки.

В редките моменти, в които има светлина, обаче има и надежда – като появата на Берик (бел.ред. онзи с няколкото съживявания и огнения меч) и Хрътката при борещата се за оцеляване Аря, като драконовия огън върху пълчищата мъртъвци, като светлината, която ясно ни показва лицата на персонажите при последното и най-значимо "мушкане с острия връх" в епизода.

Да, обаче тези творчески решения в един момент се оказват и проблем, защото в бойните масовки, обгърнати в мрак, човек лесно изгубва от поглед лицето на един или друг значим персонаж (не случайно режисьорът ги показва отблизо след всяка по-сериозна размяна на удари – за да знаем, че все още са живи).

Не бива да се пропуска и фактът, че мракът и допълнително внесената мъгла са улеснили екипа, работил по епизода.

Все пак да не забравяме, че в "Двете кули" няма армия от бели бродници. Тук е необходимо представянето на огромна армия от мъртъвци, освен това имаме три дракона, едно вълчище и един великан – т.е. огромен брой визуални ефекти. Мъглата и тъмнината позволяват да се спести детайлното показване на един или друг от тези "елементи" в дадени сцени. Това означава спестени разходи и време за създаването на епизода. Все пак за снимките на сезона са похарчени около 90 млн. долара. От тази гледна точка творческите решения около заснемането на GoT са с една идея по-разбираеми.

След като великата битка беше преодоляна, всичко вече продължава на светло - в останалите три епизода ни предстои голямата битка за трона, в която мракът ще остане само метафора и няма да затруднява зрителите пред екрана с визуалната си наситеност.

източник: webcafe.bg

Назад