Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Да пиеш шотове домашна водка в сянката на Чернобил

Посещението в забранената зона около експлодиралия реактор 15 години след аварията, е страховито преживяване

Публикувана: 27 May 2019 12:21
Обновена: 27 May 2019 12:21
Прочетена: 704
Да пиеш шотове домашна водка в сянката на Чернобил

Малка чашка с водка е подбутната към Катя Сенгъл – журналист на свободна практика, озовала се на посещение в Украйна. Именно заради мястото, на което се намира, бутането на чашата не е придружено с изричане на думи. Няма нужда от такива. Сенгъл е свикнала да започва интервютата си с чаша алкохол. Този път това се случва още в ранната утрин. Срещата се провежда в Източна Украйна, а на масата са подредени вече пълните чаши.

Този шот обаче е различен. Водката е правена в домашни условия — в Чернобил. Или, ако бъдем по-точни, в забранената зона около ядрената електроцентрала в Чернобил - мястото на най-тежката ядрена авария в света.

За първи път Сенгъл застава пред такава чаша с водка при първото си пътешествие в района на авариралата АЕЦ през 2000 г. Актуалният минисериал на HBO "Чернобил" е хроника на ужаса на аварията през 1986 г. и последвалия пожар, отделил около 50 тона радиоактивен прах и отломки във въздуха. Но трагедията не приключва през 1986 г.

Сенгъл отразява събитията в бившия Съветски съюз от 1998 до 2003 г., а една от темите й е именно случилото се в атомната централа. Дори и повече от десетилетие след експлозията Чернобил все още сее опустошение.

Най-страшните отломки и прах са паднали на земята в 30-километровата забранена зона около ядрената електроцентрала. Това е мястото, където на Сенгъл й предлагат домашна водка през онзи ден на 2000 г. Това се случва още преди Чернобил да се превърне в екзотична дестинация за журналисти и търсещи силни изживявания туристи. По това време повечето хора не посещават забранената зона около централата и не живеят там.

Няма пощенски услуги, автобусни превози, електричество и магазини. И все пак има шепа по-стари бивши жители, които са се завърнали да живеят в област, която официално беше забранена за обитаване от хора. Стопанката на дома, в който Сенгъл гостува, е една от тях. И тя не иска да разкаже историята си на репортерката, докато втората не изпие чаша от домашно приготвената водка. Сенгъл знае рисковете. След аварията 80% от хората, получили допълнителни дози радиация, се разболяват от лъчева болест. Тя самата е интервюирала някои от тях. По това време учените й казват, че едно от най-опасните неща, които би могла да направи в забранената зона, е да консумира произведени в местни условия храни и напитки.

Сенгъл побутва чашата обратно към стопанката на къщата. Тя отново я бута към журналистката. Озовават се в патова ситуация.

По това време Сенгъл е на около 20-годишна жена от Калифорния, застанала срещу украинска бабушка. Знае, че няма никакви шансове. Украинката е преживяла война, вероятно и глад, и правителство, което се е интересувало толкова малко от народа си, че не е евакуирало жителите с дни след аварията в атомната централа.

Така Сенгъл се принуждава да изпие прозрачната течност. Тя прогаря първо гърлото, после и стомаха й. Моли за вода още след първата си скромна глътка, но "изтезателката" й отказва каквото и да е облекчение, докато не бъде изпразнена цялата чаша.

В друг дом, който журналистката посещава в забранената зона същия ден, я хранят с домашни боровинкови блини. Тя се опитва да забрави наученото за периода на полуразпад на различните радиоактивни елементи, докато изяжда храната. Признава, че е била много, много вкусна.

По-ранните предупреждения за това, че трябва да стои на паважа и да избягва тревата заради по-голямата й замърсеност с радиация, вече изглеждат безсмислени.

Анатолий е човекът, който я е предупредил за тревата. Той е неин гид в същия този ден. По онова време е трудно забранената зона да бъде посетена, но като бивш местен жител Анатолий има разрешително да влиза. Той знае и как да се ориентира в градовете, останали вече без пътни знаци, и да намира хора в квартали, които изглеждат пусти.

Преди всичко, украинецът е склонен да вземе Катя Сенгъл с колата си, за което я таксува с допълнителна "такса замърсяване". Днес журналистката си представя, че стопанката на къщата с чашата водка и другите стари жители, които е срещнала тогава, вероятно вече са мъртви. Не е сигурна обаче, тъй като по думите й "украинските бабушки са доста държеливи". Налагало се е да бъдат. Същото важи и за всички бивши жители на забранената зона.

След срещата с бабушките, Сенгъл посещава дома, в който е израснал нейният водач Анатолий. Дърво препречва входа. Металните крепежни елементи по къщата отдавна са откраднати и продадени. Мястото изглежда като хаотична смес от прах, отломки и захвърлени вещи. Недокоснат календар на стената стои обърнат на април 1986 г. В стаята на по-малката сестра на Анатолий стените са покрити с плакати на мъже-сърцеразбивачи от 80-те години.

На пода Анатолий намира семейна снимка и се навежда, за да я вдигне. Сенгъл го пита дали ще я вземе със себе си, а той поклаща отрицателно глава. Обяснението му е просто: "Прахът."

Анатолий е бил в Киев, когато е станала аварията, но сестра му и баща му са били в днес забранената зона около Чернобил. Анатолий е разбрал донякъде какво се е случило само от радиопредавания на BBC. Когато най-накрая успял да разговаря със сестра си, тя му е казала, че баща му пие водка, за да се предпази от радиацията.

Анатолий й казал да затвори всички прозорци и да стои вътре. Положил доста усилия в опити да я измъкне оттам. Правителството спряло движението до и от региона. По-късно евакуирали жителите, като им казали, че ще могат скоро да се върнат. Евакуираните, с които Сенгъл разговаря, си спомнят, че им е била отказана вода, когато са спрели по пътя.

Във вакуума, настъпил след отричанията на правителството и информационното затъмнение, се разпространяват много слухове. Хората избягват бившите жители, опасявайки се, че тяхната "замърсеност" е заразна. Правителството осигурява домове на евакуираните, но те са били некачествено построени и няколко от евакуираните разказват, че стените им са се срутили още първата зима. Затова и по-късно хората са се завърнали по старите си родни места.

Върнали са се обратно, защото Чернобил е бил техният дом.

Преди Сенгъл да напусне забранената зона в този ден, трябва да премине през гайгеров брояч. Казват й, че ще й се наложи да остане, ако нивата на радиация в организма й са твърде високи. Преминава успешно.

Рибата, която Анатолий е получил от приятел, не успява да мине проверката. По пътя обратно към Киев тръпката от журналистическата задача на младата жена започва да отминава. Тя остава сама в апартамента си и си взима дълъг душ. И докато търка кожата си, си мисли за сцената под душа от филма от 1983 г."Силкууд" - истинска история на жена, която работи в ядрена централа и е изложена на високи нива на радиация.

След като излиза от банята, Сенгъл хвърля дрехите, които е носила, на дъното на гардероба. Минути по-късно ги вади отново и ги увива старателно, преди отново да се опита да ги скрие от погледа си.

Но преди да е отминала и една година, журналистката отново се връща в Чернобил. А по време на това свое пътуване среща човека, за който впоследствие ще се омъжи.

Източник: webcafe.bg

Назад