Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

За мъдрия български избирател, дето все някой успява да го излъже

За партиите вече знаем, но как се представиха българските избиратели на тези избори?

Публикувана: 29 May 2019 11:47
Обновена: 29 May 2019 11:48
Прочетена: 703
За мъдрия български избирател, дето все някой успява да го излъже

Коментар от Ясен Бояджиев за "Дойче Веле"

Европейските избиратели като цяло потвърдиха прогнозата, че искат промяна. И успяха да я наложат. Е, посоката на тази промяна очевидно няма да съвпадне с надеждите на едни и страховете на други, най-вече защото предупреждението за задаващо се национал-популистко цунами се оказа преувеличено. Така или иначе, за добро или лошо, Европейският парламент вече няма да е същият.

"Шамар", но за кого?

В България, за добро или лошо, промяна не се очертава. А заслугата за това е не само и дори не толкова на партиите (на някакви техни действия или бездействия), колкото на избирателите. Тук нямам предвид различните партийни пристрастия, отразени в изборните резултати, при които също няма промяна - четири години по-късно те се повтарят почти буквално. Нямам предвид и относително ниската избирателна активност. По този повод романтичната гледна точка за българския избирател гласи, че така „най-голямата партия“ (на негласувалите) е ударила „шамар на политическата класа“. Според по-прозаичната гледна точка, тази „партия“ се дели на две основни категории: едните не ги е грижа или въобще не разбират какво става, а другите или не желаят промяна, или ако я желаят, не разбират, че така всъщност гласуват за статуквото, срещу което роптаят. Тъй че не е ясно кой в края на краищата отнася „шамара“.

Тук имам предвид други, ясно проявили се на тези избори нагласи и характерни особености на значителни групи от българските избиратели, които са по-дълбоки и трайни от партийните предпочитания.

Бащицата и държавата хранилница

Може би най-яркото доказателство за липсата на промяна е фактът, че управляващата партия - и по-точно нейният лидер - успя да обърне кампанията и изхода от изборите с най-старите и най-изтъркани номера за предизвикване на предизборни халюцинации. При това приложени върху избирателя в невиждани досега дози и предавани нонстоп на живо: ленти, инспекции и първи копки; магистрали, пътища, спортни зали, болници и заводи; снимки, прегръдки, печени агнета, майтапи, пожелания, обещания и пари за всеки, който го спре и си поиска.

И номерът пак мина безотказно, за кой ли път. Далеч съм от мисълта, че това е единствената причина за изборния успех. Но във всеки случай част от него се дължи и на ширещата се привързаност към представата за държавата като хранилница и за добрия всесилен бащица, който еднолично може да реши всеки проблем. И който се грижи за народа, защото е част от него.

Цената на апартаментите и цената на бензина

Заради тази привързаност човек може въобще да не забележи или пък лесно да прости „дребните“ прегрешения на властта. На управляващата партия и досега много пъти ѝ бе прощавано. Никога обаче ударът не е бил толкова тежък, колкото в навечерието на тези избори с разкритията за имотните машинации на нейни водещи фигури. Но ето, че пак успя да се измъкне незасегната, без никакви видими щети за изборния резултат.

Заслуга за това има и друга характерна особеност на част от избирателите. Романтичната представа за тях в този случай казва, че те всъщност са много ядосани. И предупреждават, че повече прошка няма да има. Според по-прозаичната гледна точка, тези хора въобще не се впечатляват от злоупотребите на властта. Затова и ниските цени на апартаментите ѝ не са повод за особени вълнения, още по-малко пък за протести. За разлика от цените на горивата например, заради които миналата година мнозина се канеха да вдигат революция.

А кой да брани България от тях?

Знаейки добре това, кандидат за евродепутат понижи цената на бензина на собствените си бензиностанции в деня за размисъл, за да помогне на избирателите да направят верния избор. Преди това пък ги излъга, че ЦИК щяла да му затвори бензиностанциите и аптеките по време на кампанията, въпреки че тя изобщо няма такива правомощия. Той не спира да громи управляващите, но винаги гласува заедно с тях. На 9 май се снима на Червения площад в Москва, а после - с лидерите на европейската крайна десница в Милано (което, впрочем, не е толкова странно). „Най-големият родолюбец“, съюзил се с онези, които, ако можеха, веднага биха изхвърлили България от ЕС.

Очевидните противоречия, характерни за него, не му попречиха преди две години да влезе в Народното събрание. В Европейския парламент не успя за малко, но пък събра цели 70 хиляди гласа. А други, подобни на него, успяха. Техният номер е да раздухват фалшиви страхове и омраза, като си измислят и сочат въображаеми врагове, а после твърдят, че „бранят България“. Истинският проблем е, че няма кой да брани България от самите тях. Защото значителна част от българските избиратели системно проявяват склонност да вярват на измислици и небивалици, да се хващат на откровени глупости и да се припознават в пръкващите се отвсякъде карикатурни спасители, които иначе не са в състояние да решат нито един реален проблем на обществото.

Избиратели или крепостни селяни?

В същото време самите тези спасители служат много добре като плашило в ръцете на други свои „колеги“ (услугата е взаимна), които също се хранят от „страхуването“. Докато твърдят, че се борят за свободата им, те са превърнали друга група избиратели в нещо като крепостни селяни - за да ги накарат да гласуват под строй и да не се впечатляват от необяснимото богатство на своите избраници, които по избори ги навестяват с черните си джипове и многолюдната си охрана.

Мъдър и безпогрешен - или беззащитна жертва?

Романтичното гледище за българския избирател гласи, че той винаги си знае работата. И никога не греши, защото е мъдър. Също като народа.

Но това не му пречи непрекъснато да се оплаква и да се изживява като беззащитна жертва на политиците, които все успяват да го излъжат, въпреки безпогрешния му нюх и пословичната му мъдрост. Ето това гласи по-прозаичната гледна точка.

Назад