Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Нишан Джингозян за това защо "Изход Лондон" предизвика бурни реакции сред българите на Острова

"Българите в Лондон са икономически емигранти, но това не означава, че не са активна част от това общество. "

Публикувана: 14 Jun 2019 18:24
Обновена: 14 Jun 2019 18:48
Прочетена: 1806
Нишан Джингозян за това защо "Изход Лондон" предизвика бурни реакции сред българите на Острова

Филмът на бившата вече журналистка от Нова ТВ Миролюба Бенатова „Изход Лондон“ предизвика солидна доза коментари в интернет – някои доста остро критични, заради образа на българския имигрант, трудещ се и живеещ в Англия. Каква е истината за българите зад граница, какво да тълкуваме между редовете в този филм, какво предстои след „Брекзит“ и какво да очакваме от организациите, защитаващи нашите права на Острова – разговор на „Новини Лондон“ с Нишан Джингозян - председател на Българския център за социална интеграция и култура в Лондон.

Г-н Джингозян, Защо проблемите на българите в Лондон ескалират? Документалният филм на Миролюба Бенатова “Изход Лондон”, в който и Вие участвахте, предизвика много остра реакция в социалните мрежи. Това ли е профилът на средностатистическият българин в Лондон?

Комплексни и многопластови са причините за това. Неминуемо когато много голяма група от сравнително нови емигранти е концентрирана в определен район, това води, поне в началото, до затруднения в комуникацията между локалното кметство и всички други институции. Българската общност в Едмънтън и Енфийлд е изключително голяма. Според неофициални данни, между 15 -20 000 човека. Една голяма част от тях са с много нисък образователен ценз, не говорят английски и трудно се вписват в една изключително конкурентна среда. Липсата на доверие и липсата на информация за услугите предоставяни от локалното кметство, както и други организации, допълнително усложняват нещата. Липсата на информация и в България за това какви процеси протичат в тези големи новосформирани общности, основно в Западна Европа, разбира се допълнително усложнява ситуацията. България се сблъсква с огромен проблем. За съжаление, ние нямаме нито ресурса, нито ноу-хау как да решим тези проблеми.

 Според данни на МВнР, изнесени преди няколко месеца, два милиона българи живеят в чужбина. Доколко тези данни са коректни и отразяват точният брой на българите в чужбина е въпрос, който може да бъде дискутиран. Но, независимо дали това е точната цифра, очевидно е, че демографската криза, настъпва в един коренно нов етап. До момента, според мен в България, се коментира само фактът на обезлюдяването на страната. Над 650 селища са изчезнали от географската карта на България. Това, което наблюдаваме в момента и ситуацията с българите в Едмънтьн и Енфийлд е типичен пример, че демографската катастрофа, съзнателно ползвам тази дума, не може да се разглежда едностранно и мерките, които трябва да се вземат в България, задължително трябва да включват и визия, стратегия,  за това какъв подход ще избере България към тези големи български общности, концентрирани основно в Германия, Великобритания, Испания, САЩ, Гърция и още няколко други държави.

Толерантни ли сме към различните? Коментарите в социалните мрежи по повод този филм, показаха, че една голяма част от нас не приемат различията.

Днес попаднах на анализ за обществените нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2018 г.на Институт Отворено общество – София. На зададеният въпрос – Ако трябва да изберете между двама кандидати за кмет, които имат еднаква квалификация и политически възгледи, бихте ли подкрепили този, който е жена – 11 % отговорят с не, човек с физическо увреждане - 29 % отговарят, че не биха подкрепили човек с физически увреждания, български гражданин от турски произход – 63 % отговарят, че не биха подкрепили този кандидат и за кандидат, който е гей – цели 65 % отговарят, че не биха подкрепили този кандидат, дори, ако има същата квалификация и политически възгледи.

Докато тези отговори в някаква степен са разбираеми, когато се отнасят към хора живеещи в България, може би в малки населени места, но съпоставени към средата в Лондон и условията при които живеем всички тук, те определено са силно смущаващи. Това според мен е обяснението за реакцията към “Изход Лондон”. Уви, за една голяма част от нас, фактът, че този филм показва истинското лице на тази общност, с проблемите, надеждите и притесненията, които тези хора имат, определено не е приемливо. Културните различия и политическата култура между България и Великобритания са големи. Когато в България се говори за “джендър заплахата”, а във Великобритания в рамките на един месец, всяка година, цялата държавна администрация на Обединеното кралство отбелязва с редица мероприятия, премахването на дискриминацията, приемането на различията, то е разбираемо, че тази коренно различна среда и отношение към тези въпроси, предизвикват културен шок сред част от българите във Великобритания. Това обяснява и реакцията към този документален филм. Труден е процесът на адаптация от едно общество, което трудно приема различията, към друго общество, което е възприело коренно различен подход. Над 300 общности живеят само в Лондон! Търпимост и толерантност се възпитават.

Благотворителната организация, която основахте работи активно с кмета на Лондон, Садик Кан. Защо според Вас, трябва да се подпомага българската общност в Лондон? Интеграцията на всеки не е ли основно ангажимент на самите емигранти? Защо кметът на Лондон трябва да инвестира средства за интеграция на чужденци? В България се налага тезата, че ние не трябва да изразходваме средства за интеграция на икономически емигранти.

Защото ние сме част от това общество, данъкоплатци сме, гласоподаватели, живеем и работим в този град. Българите в Лондон са икономически емигранти, но това не означава, че не са активна част от това общество. Защото, ако се приеме подходът, че всеки се спасява сам, съществува опасност цели групи от обществото да бъдат изолирани. Да, българите тук преминават пред труден период, но аз съм убеден, че нещата стъпка по стъпка ще се подобрят. Няма икономически емигрант, който да не е мотивиран да успее в чужда среда. От повече от 20 години живея в Лондон, смело мога да заява, че не съм срещал за всички тези години, някой, който е предприел толкова голяма и радикална стъпка в живота си, с нагласата да не успее. Напротив! Стереотипите, че икономическите емигранти разчитат само на финансова подкрепа от държавата и нямат желание за интеграция не са верни. Една много малка част от българите живеят по този начин в Лондон.

По какви проекти работите в момента?

Съвместно с екипа на Садик Кан работим по радио клип, който ще бъде излъчван с любезното съдействие на БГ Радио Лондон и ще предоставя информация за информационният портал, който кмета на Лондон създаде в подкрепа на гражданите на ЕС в столицата на Великобритания. Също така с приятелите ни от the3million, подготвяме информационни сесии по теми, касаещи българите във Великобритания. Започнахме и курсове по английски език. Ние сме малка организация, всички работим на пълно работно време и ангажиментите ни към организацията и този проект са на доброволни начала.

Проведохте среща с новият посланик на България във Великобритания, г-н Марин Райков. Какво обсъдихте, какви трябва да бъдат приоритетите на България, като се има предвид голямата българска общност на Острова?

Разговаряхме за проблемите на българите в Лондон след Брекзит. За това какво е необходимо да се направи, как да се обхванат по-голям брой българи, с оглед на това, че капацитета на посолството е ограничен. Бях изключително приятно изненадан от неговата амбиция, воля, решителност, да се направи всичко, което е възможно. Направихме план за съвместна работа. Благодаря за вниманието и подкрепата на посланик Райков, надявам се да работим активно в бъдеще.

Какво е необходимо за да може малка организация, като Български център за социална интеграция и култура да просъществува в изключително конкурентната среда в този сектор в Лондон?

На първо място, мотивация, ясна идея какви цели преследва тази организация и с коя таргет група ще работи. Опит в държавната администрация във Великобритания бих казал е задължителен. Комуникативност, информираност и адаптация към постоянно променяща се среда. Ние сме една от шестте организации в Лондон, която получи финансова подкрепа от кмета на Лондон. Въпреки, че този грант е много малък, ще ни помогне да наберем скорост, а е и признание за това, че това, което правим се оценява на изключително високо ниво. В Лондон съществуват десетки хиляди подобни организации и конкуренцията е жестока. Аз съм щастлив да заявя, че идеята, която имахме, а именно основаването на център за подкрепа на българите в Лондон, намира подкрепа и разбиране сред толкова много съмишленици. Тук е мястото да благодаря и на Новини Лондон и БГ Радио Лондон, за подкрепата във всичко, което правим. Rome wasn’t built in a day, казва една стара фраза. Всичко отнема време и хубавите неща се случват бавно. Най-голямото удовлетворение за мен е фактът, че помагаме на много хора. С позитивизъм и упорство ще успеем!

Назад