Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

От цирка през глада до успешното завръщане в България

Мария Сантос Филипова е част от голямото семейство на The Stars Group

Публикувана: 15 Jun 2019 17:10
Обновена: 15 Jun 2019 17:10
Прочетена: 1082
От цирка през глада до успешното завръщане в България

„Гладувала съм, наистина. Три месеца ядях само ориз и яйца. Нямах пари и трябваше да намеря начин да продължа живота си. И се завърнах в България.“

Кризата в Испания през 2014 г. влияе сериозно на Магдалена Сантос Филипова. Тя е наполовина българка, наполовина испанка. Осмо поколение цирков артист, работи под купола до 23-годишна възраст. Родителите й се запознават именно в цирка. Майка й, бивша гимнастичка на ЦСКА, е акробат. Баща й също е бил за кратко, но след това е станал клоун, тъй като три поколения назад мъжете от семейството са били клоуни и е решил да продължи традицията. Прекарва първите три години от живота си в България при баба си и дядо си, тъй като тогава родителите й работят във Финландия. След това тръгва с тях по турнета.

„Първият ми език е български, вторият – френски, но не помня нищо от него сега. Като малка съм била там и съм научила няколко думи, колкото да си говоря с другите деца в цирка. Когато бях на 9 г., се върнахме в Испания и там работех в цирка и театъра до 23 г.

Първата ми роля беше като асистентката на фокусника – момичето, което влиза в кутиите и я режат. След това си казах, че няма достатъчно жени фокусници и реших аз да стана магът, аз да вкарвам момичета в кутиите. Така изкарах една година. След това станах певица и водещ към шоуто.

Всичко това до 23 години, когато си казах, че искам да видя какво е нормален живот – от 9 до 18 ч., защото работех и пътувах постоянно, а, междувременно, и учех. Много е трудно да имаш личен живот, когато си постоянно на път“, споделя Магдалена.

Пет години по-късно вече е тийм лидер в The Star Group. Управлява екип от петима души, които са връзката между компанията и потребителите, когато им е нужно каквото и да е съдействие или помощ при използването на платформата.

Завръща се в България именно заради финансовите трудности в Испания. Разказва как е трябвало да преживява по 10 дни с бюджет от 15 евро, как е давала последните си пари, за да принтира и раздава CV-та, но така и не намира нова работа.

Кризата е толкова сериозна, че родителите й зарязват цирка. Сега баща й е шофьор, а майка й – фитнес и йога инструктор. По-малките й брат и сестра също нямат желание да продължат семейния бизнес.

България се явява като спасителна опция. Тук има семейство, знае езика. Пристига и само седмица по-късно си намира работа с испански език. Пет години вече работи в София, последната от които за The Star Group, и животът й вече е доста различен. Говори много добре български, перфектно испански и английски, и малко италиански, заради което е високо ценена от чуждестранните компании у нас.

„В момента България е в период на разрастване. Много технологични фирми като нашата изнасят бизнеса си тук, защото им е по-изгодно. Аз се чувствам като риба във водата. Идвам от среда, където се смесват много култури. Още от самото семейство – всичките ми братовчеди са женени за хора с различна националност. Много сме смесени, затова и се чувствам много добре.

Идваш тук (в The Star Group – б.а.) и хора говорят на испански език, обръщаш се и чуваш италиански, трети ти говори на английски, четвърти – на руски. За хора като мен – милениалите, чувството е много приятно, защото ние сме свикнали всичко да е забързано, да консумираме информацията на момента, всичко да се случва веднага. А познаването и комуникирането на много езици те кара да растеш. Дори и да си живял цял живот в България, заработиш ли в подобна компания и започнеш ли да говориш с хора от други страни, започваш да разбираш тяхната култура.“

Разказвайки ни странно невероятната си история, Магдалена не спира да се усмихва. В продължение на разговора, постепенно, се отпускаше все повече и повече и не спираше да ни изумява, а през половината от времето фотографката Мира стоеше със зинала уста от чутото. Впечатлява колегите си и с познанията си в покера, като печели месечната награда за януари в турнира за служители на компанията. Разказва, че често получава комплименти колко симпатична и забавна е, на които отговаря лаконично: „Няма как, това ми беше работата. А и съм дъщеря на клоун!“

Докато е в Испания и работи в цирка, междувременно, завършва полувисше образование „Радио и телевизионна журналистика“ и изкарва шестмесечен стаж в испанската телевизия TVE. Учението обаче не е на особено голяма почит в семейството й и когато показва дипломата на баща си, той отговаря: „Това не се учи. Това се работи.“

По-малките й брат и сестра също не са запалени по училището. Сестра й го напуска, когато е на 16. Брат й, който в момента е на 15, също обмисля подобна стъпка. Но тя продължава. Въпреки че е в България, учи психология задочно в Испания. Медиите вече не я вълнуват толкова.

„От девет години не гледам телевизия – откакто карах стажа и видях какво е отзад, зад камерите. Реших, че няма много смисъл да седя и да гледам съдържание, което в 90% от времето е рекламно. Дори си подарих телевизора. Започнах да избирам активно какво да гледам – неща като TEDx.

Психологията винаги ме е привличала. Но не това какво аз виждам в теб, а какво ти представляваш като човек. Това ми помага в работата с хора.“

Въпреки това сцената й липсва много.

„Чувството, което изпитваш, когато преминаваш през завесите, видиш светлините и енергията, която усещаш от публиката не могат да се опишат с думи. Но аз реших да си тръгна от вкъщи, и то от семейство от цирка, които са по-затворени. По-трудно е да излезеш от тях, да кажеш, че напускаш. Но реших да изляза от средата си.

Цял живот съм била аутсайдер като момиче от цирка. Майка ми е българка. В Испания аз съм българка, въпреки че са ми казвали и че съм прекалено бяла да съм българка. Тук аз съм испанка. Затова съм станала и по-чувствителна и сега се опитвам да съм в помощ на повече хора.

Изумена съм как един и същи човек може да има два тотално различни живота в зависимост от неговата локация. Ако бях останала в Испания, сигурно бих се съгласила с каквато и да е работа и така щеше да се развие животът ми. Но дойдох в България и вече мога да кажа, че съм тийм лидер в една от най-добрите компании в света. В Испания бях изгорила всичките опции, които имах.“

Решението й да дойде в страната ни преобръща целия й живот за добро. България й харесва, но въпреки че е наполовина българка, все още свиква с обстановката тук, както и с езика, който знае добре, но подобрява всеки ден.

„Аз подобрих много езика си. В началото, не знам защо, си мислех, че не са костенурките, а щъркелите нинджа и всички много се учудваха. А пък когато ми идваха хора на гости, им предлагах не гараш, а гаражна торта (смее се).

Имайки предвид, че идвам от страна, където хората са малко по-топли, с това беше свързан най-големият ми културен шок. Аз съм свикнала, когато влизам в ресторант в Испания, да пожелая добър апетит на хората, седнали на масата най-близо до вратата. Тук хората се обръщаха по мен и ме гледаха с поглед, сякаш ми казваха: „Тази луда испанка нещо не е наред.“

Хората тук са малко по-затворени. Трябва им време да се отпуснат, но след това отварят широко вратите дори на собствения ти дом и постоянно те канят на гости. Но трябва да счупиш първия лед.

София е много красива. България е като Галисия – много зелена, затова и много ми харесва тук. Това е и една от причините да остана. Но и защото тук имам повече стойност.“

Текстът е част от кампанията на Webcafe в партньорство с The Stars Group, в която представяме чужденци, които са решили да живеят и работят в България.

Назад