Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Мерки срещу дивото къмпингуване. А безразборното застрояване?

В България има само 9 къмпинга, а във Франция – 8000. Нищо чудно, че българите залагат на дивото къмпингуване.

Публикувана: 18 Jun 2019 15:00
Обновена: 18 Jun 2019 15:00
Прочетена: 598
Мерки срещу дивото къмпингуване. А безразборното застрояване?

Приетите от Народното събрание промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) създават възможността за обособяване на места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани "извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им", научаваме от чл. 10а (1), ЗУЧК. Местата по ал. 1 не се категоризират като къмпинги, в тях се разрешава поставянето само на архитектурни елементи без търговско предназначение, които не изискват строителство - беседки, заслони, пейки, маси, информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, чл. 10а (2). 

Аргументите срещу дивото къмпингуване

"Безразборното къмпингуване", посочва вносителят Искрен Веселинов (Обединени патриоти) в мотивите си към законопроекта (стр. 3), води до "пожари, унищожаване на ценни видове растителност и местообитания, образуване на отпадъци" и прочие. Според г-н Веселинов, промените имат за цел да отговорят на недоволството, което отприщиха предишните промени в ЗУЧК (обн. в ДВ, бр. 20, 2016), с които "бе въведена забрана за къмпингуване и паркиране в границите на зона "А" извън определените за това места". Искрен Веселинов посочва, че аргументите на "недоволната част от обществото", които "могат да бъдат приети за основателни, са липсата на достатъчно къмпинги по крайбрежието" (това е факт - по данни на Евростат, към момента къмпингите в България са само 9 на брой; за сравнение във Франция са над 8000, а в Германия са около 3000), "лошото състояние на част от съществуващите" (още един факт), както и това, че въпреки последвалите промени в ЗУЧК (ДВ., бр.36, 2016г.) все още не е нормативно уредена възможността за къмпингуване извън т.нар. "категоризирани къмпинги" (това също е така).

На пръв поглед целта на промените е легитимна. Те, според Искрен Веселинов, ще "запълнят празнината в законодателството". Със специална наредба на 4-ма министри (на земеделието и храните, на регионалното развитие и благоустройството, на околната среда и водите, на туризма) ще се определи устройването, обособяването и реда за ползване на местата за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани. Предвидени са и "солени" санкции (чл. 24) за нарушение на разпоредбите на променения чл. 10а от ЗУЧК. Община Царево вече светкавично прие наредба, с която за нерегламентирано къмпингуване ще се налагат глоби от 200 до 5000 лв.

Какво казват активистите?

Според протестиращите природозащитници обаче, запълването на въпросната "нормативна празнина" генерира проблеми. Те привеждат редица аргументи в подкрепа на тезата си. Ще цитирам един от тях: законодателят непонятно защо е изключил от промените в ЗУЧК защитата на т.нар. зараждащи се дюни, които са с най-голяма площ. По този начин de facto се позволява увреждането им. Можем да се запитаме дали целта на "нормотворците" не е всъщност тази: държавата, сложила екологична маска, в интерес на определени бизнес кръгове да абдикира от задължението си да брани природата и вместо това да аткрехва вратата за още по-масово бетониране на Черноморието.

Може да се възрази, че подобни подозрения към законодателя не са нищо повече от симптом на параноя. Но дали е така? Самият Закон за устройството на Черноморското крайбрежие позволява застрояването на крайбрежната плажна ивица в нарушение на Конституцията (1991). Според основния закон, плажовете са изключителна държавна собственост (чл. 18); те не могат да бъдат отчуждавани или застроявани (вж. Решение №19 от 1993 на Конституционния съд). Достатъчно е скептиците да направят една кратка разходка по плажовете, за да се убедят, че в България варварската експлоатация на природните богатства (което впрочем важи и за планините, не само за Черноморието) е много по-голям проблем от безразборното къмпингуване. Това, разбира се, не означава, че последното не трябва да се санкционира - стига промените да не водят до още по-голям юридически хаос, санкциите да не се налагат произволно (както май се очертава в случая) и/или истинският замисъл да не е запълването на нормативни празнини, а на нечии джобове.

Какво може да направи президентът?

Що се отнася до ролята на президента в спора - не е изключено Румен Радев да наложи вето. Първото си вето президентът наложи в началото на 2017 - върху спорния Закон за концесиите, приет в последните дни на 43-тото НС. Тогава природозащитници приветстваха ветото, защото според тях актът на НС дава възможност, например, за бетонирането на Пирин, като предоставя "неограничени права" на концесионерите. Разбира се, "спирайки" промените в ЗУЧК, президентът едва ли ще може да наложи волята си върху НС. Отлагателното му вето е лесно преодолимо. Както много пъти сме виждали, мнозинството в парламента рядко се съобразява с възраженията на президента срещу нормотворчеството. Но при внимателен анализ промените в ЗУЧК не издържат на критика и трябва да бъдат обмислени и формулирани по-добре. Но аргументите на природозащитниците и мотивите на едно евентуално президентско вето биха били взети предвид от НС само ако срещу закона има значителна обществена съпротива.

Назад