Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Турция: този ден ще влезе в историята

Вън от съмнение е, че този ден ще влезе в историята. Въпреки това победата на Имамоглу в Истанбул не възвестява края на Ердоган. Човек като него не се предава лесно.

Публикувана: 24 Jun 2019 17:04
Обновена: 24 Jun 2019 17:05
Прочетена: 990
Турция: този ден ще влезе в историята

Опозиционният кандидат Екрем Имамоглу спечели изборите в Истанбул със значителна преднина - цели 9 процента, при това на фона на още по-висока избирателна активност, отколкото на първия вот през март. Затова е вън от съмнение, че датата 23 юни 2019 година ще влезе в учебниците по история.

Шамар за Ердоган

В 19:15 часа местно време телевизионните канали вече съобщаваха, макар и неофициално, кой печели кметските избори в Истанбул. Още на първия вот през март Имамоглу изпревари с над 13 000 гласа бившия министър-председател Бинали Йълдъръм от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Този път преднината му достигна 800 000 гласа, което за мнозина е сигурен знак, че демокрацията в Турция все още е жива.

И още нещо: всички политически противници на Имамоглу, които в навечерието на изборите се нахвърляха срещу него с обиди и клевети, сега смирено го поздравяват за успеха. На първо място президентът Ердоган, за когото поражението в Истанбул е истински шамар. Той направи всичко възможно, за да подпомогне своя кандидат, дори оказа натиск върху Избирателната комисия. Жителите на Истанбул обаче не застанаха на негова страна. Управляващата партия се постара дори да привлече гласовете на кюрдското население. Но прокюрдската Демократична партия на народите призова привържениците си да гласуват за Имамоглу.

За първи път ми се случва да наблюдавам как хората в Турция изразяват копнежа си за демокрация толкова категорично. След като Избирателната комисия насрочи повторението на вота за 23 юни, редица курорти призоваха своите гости да прекъснат отпуската си и да се върнат в Истанбул, за да гласуват. За целта дори бяха пуснати допълнителни полети и автобуси.

И наистина: стотици хиляди души (някои говорят дори за 1,5 милиона избиратели) се върнаха за 24 часа в Истанбул, за да упражнят правото си на глас. Младоженци отиваха първо до урните, преди да сключат брак, а един таксиметров шофьор ми каза: "Досега винаги съм гласувал за Партията на справедливостта и развитието, но този път няма да го направя. Имаме нужда от справедливост. Ние сме вярващи хора, а не лицемери!".

Сега Ердоган е изправен пред сериозна дилема: президентът със сигурност е наясно, че вече не може да продължи досегашния си твърд курс. Защото наред с външнополитическото маневриране, сега му се отваря и нов вътрешнополитически фронт. Загубата на Истанбул ще има последствия и за него.

Повратна точка

Спекулира се дори, че доскорошни сподвижници на Ердоган само са чакали това историческо поражение в Истанбул. Победата на опозицията в 15-милионния град на Босфора допълнително подхранва слуховете от последните месеци, че бивши членове на ПСР се готвят да създадат нова партия.

Дали това е краят на Ердоган? Едва ли. Човек като него не се предава заради една загуба. Но поражението в Истанбул определено ще се превърне в повратна точка за неговата политика. Оттук нататък Ердоган има две възможности: да втвърди курса си още повече или просто да прави всичко възможно, за да се задържи на власт. Голямата му цел е все пак да остане на президентския пост поне до стотната годишнина от основаването на Турция, която ще се чества през 2023 година. Отсега обаче е ясно, че в бъдеще ще му се налага да прави повече компромиси. Може би за първи път в политическата му кариера.

Коментар на Еркан Арикан за "Дойче Веле"

Назад