Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Фолксваген ли, къде това, у нас?

В България не могат да произведат машина по-сложна от хладилник или вентилатор

Публикувана: 15 Jul 2019 09:03
Обновена: 03 Dec 2019 03:59
Прочетена: 580
Фолксваген ли, къде това, у нас?

България е пълноправен член на ЕС, но няма как там да се отвори завод за толкова спецефична дейност, каквато е производството на автомобили. Крахът с Great Wall и банкрутирането на представителството на китайската компания у нас чрез Гриша Ганчев, сериозно отблъсна големите играчи.

Най-сложната машина, която има серийно производство в страната, управлявана от Бойко Борисов, е хладилник. Да, има и тук-там някой таблет и смартфон, вече се правят и такива, но важните части и модули се произвеждат в Китай.

Има една добра новина във факта, че германската Volkswagen Group предпочете Турция за своя завод на Балканите – и тя е, че България поне стигна до балотаж с Турция за инвестицията от над 1,6 млрд. евро.

Да я спечели обаче означава да е подготвена. А България не е.

Първо, да, управляващите са виновни. Дори не властта, а Бойко Борисов – имаше десет години да се подготви, да преустрои държавата и да сформира екип, който да преговаря умно за качествени инвестиции. Не успя. Конграчулейшънс.

Второ, нямаме кадри. И не само за автомобилостроенето – изобщо. Откъде ще се вземат 5000 души, които трябва да работят във фабриката на VW? В Турция ежегодно на пазара излизат шест пъти повече специалисти. А в България дори да съберем випуските на всички професионални гимназии по транспорт, енергетика, автоматика, пак няма да осигурим кадрите за новата фабрика.

Години наред умни хора и неправителствени организации обясняваха, че образованието в България трябва да се обвърже с нуждите на бизнеса – и с поглед в бъдещето. Вместо това, под ласкавия поглед на властта, и вузовете, и специалностите им се разроиха напук на намаляващия брой студенти и растящия недостиг на лекари, инженери, медицински сестри. Впрочем дори и да беше оцелял онзи злополучен Eвропейски политехнически университет в Перник, открит в първия мандат на ГЕРБ, випускниците му едва ли щяха да си намерят работа в завод на VW. Конграчулейшънс.

Трето, големите инвестиции заобикалят България, големи инвеститори бягат – ЧЕЗ няма да са последните. Да, парите на емигрантите не могат да се сравняват с преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) – едните се изяждат, в буквалния смисъл, другите създават работни места. Но в абсолютна стойност са повече. За 2018 г. само паричните преводи (без кеша) от българите зад граница възлизат на 2,39 млрд. долара. Това е с близо 40% повече от преките чужди инвестиции в страната, които по данни на БНБ през 2018 г. са 1,532 млрд. евро. С дял от 3,8% от БВП на емигрантските пари България е най-зависима от тях от страните членки на ЕС, следват я Латвия и Литва.

Според експерти от 2010 г. насам ПЧИ в България се движат обикновено в рамките на 3,3% от БВП.

Магистралите не са икономика – само бял хляб за строителния бизнес и властта – и не докараха инвеститори. А от България продължават да изтичат хора в работоспособна възраст, повечето от които търсят добро заплащане и подредена и справедлива държава. Конграчулейшънс.

Четвърто, пазар и покупателна способност. Думата има статистиката. През 2018 г. в Турция са продадени общо 654 541 превозни средства, като пътническите автомобили са с дял от 75,8%. За 2018 г. в България са продадени 31 244 нови коли. Така че германският автомобилостроител Volkswagen, включващ и марките Audi, Porsche, Seat и Skoda, ще реализира част от произвежданите годишно 350 000 автомобила в бъдещата си фабрика на турския пазар. Инфлацията и обезценяването на турската лира временно ще свият продажбите през 2019 г., но те пак ще останат десетки пъти над българските, където хит на пазара са колите втора ръка. Конграчулейшънс.

Пето, икономиката, глупци. Историята на автомобилостроенето в Турция датира от 60-те години на миналия век и днес в самото производство работят над 60 000 души, а заедно със съпътстващите бизнеси броят им се умножава десетократно. Най-големите производители на автомобили в света, в това число Ford, Honda, Hyundai, Mercedes, Renault, Toyota, имат предприятия в страната – общият им брой гони двайсет. Дори в България турски доставчици откриват предприятия за различни части за нуждите на турското автомобилостроене. Южната съседка е 15-тият най-голям производител на автомобили в света и пети в Европа. (Автобусите „Мерцедес“, които се движат по линиите на столичния градски транспорт, са закупени от турския пазар.)

За миналата година Турция е произвела близо 1,6 млн. автомобила и е спечелила 32,2 млрд. долара от експорта на около 1,3 млн. превозни средства. Това е почти колкото целия български износ за 2018 г., който е за около 55,3 млрд. лв. Наред с това Турция вече обяви, че ще прави своя марка автомобил.

Международният валутен фонд вече прогнозира възстановяване на турската икономика от 2020 г. и ръст от поне 2,5% след отрицателния за тази година. И ако Турция се бори да стане една от десетте най-големи икономики в света през 2023-та от сегашната си 17-та позиция, България дори не може да задмине Румъния по дял на БВП на глава от населението. Конграчулейшънс.

Шесто, оправданието не може да е само Катар – държавата, която притежава 17% във VW. Това е сериозен акционер, но решение за инвестиция, която ще стигне 2 млрд. евро, не се взема заради подкрепата на турския президент Ердоган за емирството, навлякло си американския гняв. Българските управляващи го знаят. А нямаше мандат, в който Борисов да не ходи в Катар на визита; през април т.г. и президентът Румен Радев отиде. Вестоносците на властта предаваха все за обнадеждаващи резултати от посещенията – овце, агнета, мед, биотехнологии, втечнен газ. Все в бъдеще време. Конграчулейшънс.

Седмо, потърпевши сме всички ние, обикновените български граждани. Една голяма корпорация налага свои добри корпоративни практики, стандарти на мениджмънт и заплащане – пари на светло, здравни и социални бонуси, обучение. По нея щяхме да мерим българския бизнес. А сега пак ще мерим по това кой осигурява на минималната работна заплата и кой – малко над нея, и как да бъде накаран работникът да работи повече срещу по-малко пари.

По стар управленски табиет ще се търси виновен извън самите виновници. Министерството на икономиката заучено отговаря, че няма окончателно решение, сякаш можем да се надяваме на друго след месец. Борисов мълчи – на него по принцип все някой друг му е виновен. Тройната коалиция, комунистите, карикатуристите. Конграчулейшънс.

Еми Милчева / Тоест
https://www.volkswagen.de/de.html

Назад