Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Великобритания вече не е сериозна държава

Обединеното кралство, което светът си мислеше, че познава – стабилно, прагматично и уважавано – го няма, може би завинаги

Публикувана: 18 Jul 2019 15:41
Обновена: 06 Dec 2019 07:17
Прочетена: 1082
Великобритания вече не е сериозна държава

Каква Великобритания ще се появи след земетресението Brexit? Все още ли ще бъде обединена? Каква роля тя ще може да играе в Европа и света? Никой не знае отговорите. Но човек поне може да направи правдоподобни предположения, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Един извод изглежда ясен: Обединеното кралство, което светът си мислеше, че познава – стабилно, прагматично и уважавано – го няма, може би завинаги. Загубената репутация не се възвръща лесно. Най-важната трансформация е при политическото лидерство. Борис Джонсън, сериен фантазьор в най-добрия случай, е много вероятно да стане премиер. Лидер на опозицията е Джереми Корбин, чиято житейска страст е лявата антиамериканска политика. Доминиращата политическа сила в страната е Найджъл Фараж – талантлив демагог, обсебен от недолюбване на ЕС. Това не е политически актьорски състав за страна със стабилна и зряла демокрация.

Съществува и рискът от Brexit без сделка. Без основателна причина парламентът, който се смята, че е отдаден на напускането на ЕС, трижди отхвърли единствената сделка, която премиерът Тереза Мей бе в състояние да постигне. За евроскептичните тори аргументът привидно беше противопоставянето на ирландския „бекстоп” (запазване на свободния граничен режим между Северна Ирландия и Република Ирландия с цената на оставане на Великобритания в европейския митнически съюз).

Те обаче настояват, че този план за предотвратяване на твърда граница в Ирландия не е необходим. Във всеки случай той само би препятствал Обединеното кралство от сключване на търговски сделки, които са по-маловажни от поддържането на добри отношения с ЕС – вероятно непостижими (с Китай и Индия) и дори обидни (със САЩ).

Страната е заплашена от Brexit без сделка – гмурване в непознатото, което ще изостри вече порочната игра на обвинения в британската политика и между Великобритания и ЕС. Фискалните рискове също са много големи.

Парламентът може да се опита да предотврати Brexit без сделка. Възможен изход са парламентарните избори. Ако Джонсън ги превърне в гласуване за Brexit без сделка и предложи нещо апетитно на Фараж, той вероятно ще обере всички гласове за Brexit, докато тези за оставане в ЕС са разделени. Това може да му осигури убедителна победа. Тогава той ще може да комбинира Brexit без сделка с безотговорните обещания, които прави в кампанията си за премиер. Филип Хамънд, финансовият министър на Великобритания, сочи, че Brexit без сделка ще коства на хазната 90 млрд. паунда годишно. Данъчните съкращения на Джонсън може да струват още 20 млрд. паунда. Към това трябва да се прибавят някои амбициозни разходни планове.

Съществуват и конституционни заплахи. Джонсън заплаши да прекрати сесията на парламента, за да му попречи да осуети Brexit без сделка. Това би означавало преврат срещу законодателната власт. Бившият премиер Джон Мейджър заплашва да отнесе такава стъпка за съдебно разглеждане. Това би създало конституционна криза – резултат от инжектирането на чуждото тяло на референдума в парламентарната система.

По-големият въпрос е бъдещето на Великобритания. Brexit е английски националистически проект. Четирите нации на Обединеното кралство могат в крайна сметка да тръгнат по свой път. Шотландия е най-очевидният потенциален напускащ. Наистина, независимостта ще струва по-скъпо на Шотландия, ако Англия е извън ЕС, но в такива ситуации хората не гласуват непременно рационално – помислете за английския вой за Brexit без сделка.

Северноирландците могат също да решат, че ще бъдат по-добре като част от Ирландия и ЕС, макар че шокът и за двете части на Ирландия би бил значителен. Дори Уелс може в крайна сметка да реши, че прегръдката на „малката Англия” го задушава. Дори без разпад на Обединеното кралство, борбата между четирите нации за възвръщането на правомощия от Брюксел със сигурност ще е ожесточена.

Приемам, че Brexit – много вероятно без сделка – сега е неизбежен. Допълнителна причина за това е отвращението, което изпитват много европейци в момента. Фактът, че Джонсън описа французите като „лайна” в скорошно интервю за ВВС (впоследствие изрязано) е многозначителен. Показателно е и, че членовете на Brexit партията в Европейския парламент обърнаха гръб, когато звучеше Одата на радостта на Бетовен (химнът на Европа). Защо европейците биха толерирали такива хора, ако могат да избират?

Британците изиграха много съществена роля в света в миналото, но какво би било самостоятелното бъдеще на Англия в открит конфликт с ЕС? Един вариант би бил да следва изолационистката политика на САЩ при Доналд Тръмп, вероятно като още един враг на ЕС. Опцията Корбин се предполага, че ще подкрепи всеки теоретично ляв тиранин, който може да открие.

Може ли държава, която се люшка между Айн Ранд и Лев Троцки да е фактор в света? Какво оправдание може да има за оставането й като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН? Това, което се случва не подобава на сериозна страна. Изводът е, че Великобритания вече не е такава.

Източник:investor.bg

Назад