Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

С Балъков и кадри от Велико Търново ютията няма отлепяне

Националите на България бележат дъно след дъно

Публикувана: 11 Sep 2019 07:57
Обновена: 11 Sep 2019 07:59
Прочетена: 851
С Балъков и кадри от Велико Търново ютията няма отлепяне

Националите на България бележат дъно след дъно с всеки следващ мач и контролната среща с Ирландия не направи изключение.

Поражението с 1:3 в Дъблин беше девети пореден мач без победа за националната ни селекция, докато треньорът Красимир Балъков записа антирекорд в българската история, като загуби първите си 4 срещи начело на отбора.

Каквото и да кажем за селекционера и за неговите решения, на първо място трябва да подчертаем, че не е той виновникът за състоянието на българския футбол и на националния тим.

Бившият плеймейкър до голяма степен е просто потърпевш заради отдавнашни грешки на много хора, някои от които са несменяеми по високите етажи на БФС и все още твърдят, че не носят никаква отговорност за превръщането ни във футболно джудже.

Но в първите 4 мача при Балъков, националният отбор не само не бележи прогрес, но постепенно се свлича още по-ниско към дъното. Всъщност общото между тези първи четири мача при Балъков е че въобще няма да искаме да си спомняме нищо за тях.

Все още е озадачаващо какъв стил се опита да наложи треньорът срещу Англия и Ирландия.

България изглеждаше като страшно дефанзивен отбор в тези две срещи, с допотопна схема с връщането на халф като пети защитник и на границата на тоталния антифутбол, а същевременно опитваше да гради атаките си все едно е елитен тим.

Стремежът да се разиграва топката дълбоко от задна линия доведе до ненужни рискове и безброй грешки в двата мача. Англия наказа една от тях, за да открие резултата на "Уембли". Ирландия дълго не успяваше да се възползва от левашки подарените топки само заради доста по-скромната класа на своя експериментален състав снощи. Но си пролича, че нито имаме вратари, нито имаме защитници, които могат да изнасят топката и да дават начало на атаките.

Не можем и да помислим по-смело за атаката, без постройката ни тотално да рухне. И в двата мача България беше разкъсана в момента, в който опита да излезе от опълчението си и поне за малко да се настани в отсрещната половина.

Озадачаващи решения на Балъков са също дебютантите и новите лица в отбора.

Вчера в Дъблин дебютираха 37-годишен вратар (Христо Иванов) и 29-годишен десен бек (Георги Пашов, който играе в арменското първенство), а за пръв път титулярно място получи 32-годишно крило (Даниел Младенов).

Всички те - познати на Балъков отпреди това в Етър. Като цяло, тенденцията селекционерът да налага играчи, с които доскоро работи във Велико Търново, е меко казано нелепа, тъй като става въпрос за средняшки отбор дори за българските стандарти и едва ли е изненада, че ако от него бъде оформен национален тим, резултатите и играта ще са такива.

Защо вместо Христо Иванов от Етър, който сгреши при първите два гола на ирландците, шанс не получи 11 години по-младият Мартин Луков, който оставя добри впечатления в Локомотив Пловдив, включително и в евротурнирите?

Защо Луков не влезе поне през второто полувреме, защо не получи и минута игра?

Не е зле Балъков да отговори.

Впрочем ветераните в нашите редици играха и се изложиха само три дни, след като България загуби с 0:4 от Англия с най-възрастния състав в Европа измежду всички, излезли в европейските квалификации през последните дни.

Със седем от десетте полеви футболисти над 30 г., средната ни възраст беше 30.7, колкото и тази на Исландия, и над всички останали национални единайсеторки. Средната възраст на Косово например е около 24 г.

Озадачаващи са и изказванията на Балъков след срещите.

Първо обясни колко доволен е от 0:4 на "Уембли", как концепцията му функционирала. Вчера се нахвърли върху резервите и обяви: "Първите 80 минути срещу Ирландия всичко беше наред".

Само че за хората, които гледат отстрани, нищо не е наред в играта на националния отбор. Няма кой да повярва на внушенията, че играем добре, но ни вкарват заради отделни индивидуални грешки.

И докато чакаме парадоксалната възможност да участваме в баражите за Евро 2020 през Лигата на нациите, все повече се питаме дали Балъков е човекът, който трябва да води България в евентуалните директни двубои за класиране.

Защото преди него Петър Хубчев определено беше отлепил ютията, но сега тя е по-здраво залепена от всякога.

източник: webcafe.bg, Милен Стаменов 
Назад