Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

15% от българските ученици отиват в чуждестранни университети

Публикувана: 02 Oct 2019 18:31
Обновена: 02 Oct 2019 18:33
Прочетена: 241
15% от българските ученици отиват в чуждестранни университети

През тази учебна година около 15% от учениците, завършили средното си образование, продължат своето образование в чуждестранни университети. Това каза в Националния пресклуб на БТА Николай Христанов от проекта "Световно образование".

От близо десетилетие Холандия иска да достигне Великобритания като образователна сила в Европа и това успешно се реализира чрез политиката на холандското правителство за студентско кредитиране и за увеличаване на програмите на английски език, каза консултантът Стефка Златева. Тя уточни, че Холандия е с централизирана система на кандидатстване и тя показва, че има ръст на кандидатите с до 20 процента годишно. Причина за това е традиционно силният интерес на кандидатите заради многото специалности на английски език, но и заради решението на Холандия отпреди три години да намали таксите наполовина за всички първокурсници от ЕС. Вече се знае и новата такса за приема от септември 2020 г. и тя ще е 2143 евро, като за студентите в първи курс ще е наполовина. Финансирането се запазва както върху таксата за обучение, така и за съчетаването на работа с обучение при семеен доход до 30 000 евро годишно, обясни Златева.

По данни на централизираната система за прием на студенти в Холандия броят на българските студенти за последните три години устойчиво се увеличава. Към момента 3126 са българските студенти в Холандия, а през 2007 г. в холандските университети са се обучавали само 470 наши студенти. Българите продължават да са на шесто място по националност в Холандия след студентите от Германия, Италия, Китай, Белгия и Великобритания.

Новост за Холандия е, че за специалността "Психология" университетите започват да въвеждат селективен подбор на кандидатите и да ограничават приема. За някои инженерни специалности в академичните холандски университети вече се изисква матура по математика от кандидатите.

Сред най-предпочитаните специалности от българите в Холандия са бизнес и икономика, програмиране и компютърни науки, артдизайн, интериорен и графичен дизайн, дизайн на електронни игри, психология, медии и комуникации. Има засилен интерес на нашите кандидати и към по-нетрадиционните специалности, като спортен мениджмънт, авиоинженерство и мениджмънт на събития, каза Златева.

Германия и Австрия имат много специалности в своите университети на немски език, но предлагат вече и отделни специалности на английски език, съобщи Христанов. Дания и Швеция също привличат много български кандидати през последните години, защото предлагат достъпно и безплатно образование - без такса за обучение за студенти от ЕС, каза консултантът. Той съобщи, че Дания е повишила изискванията към кандидатите за владеене на английски език и е въвела квоти за прием за различни програми. Най-предпочитани специалности в Дания са маркетинг, мениджмънт, туризъм и хотелиерство, мултимедиен дизайн и компютърни науки. За част от инженерните специалности се изисква и хорариум от часове по математика и физика от последните три години на средното образование в България.

На френски език се предлагат програми във висшето образование на Франция и Белгия, като очакванията са двете страни да увеличат броя на чуждестранните студенти от Европа. Крайният срок за кандидатстване във Франция е 20 март. Испания и Италия в последните години също привличат български ученици от езиковите гимназии. Двете държави вече предлагат и повече програми и на английски език, каза консултантът.

Източник: БТА

Назад