Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

България: търсят се хора. Които да работят.

На България ѝ трябват хора. При това спешно.

Публикувана: 11 Nov 2019 18:50
Обновена: 12 Dec 2019 11:39
Прочетена: 1825
България: търсят се хора. Които да работят.

В един велик роман - “Гроздовете на гнева” на Джон Стайнбек, спечелил “Пулицър” през 1940, наемни работници пътуват от щат на щат в Съединените щати в търсене на работа. Спят в бараки, напоени с потта на хора с тяхната съдба. Не носят нищо друго със себе си, освен евтиния труд на двете си ръце.

В 21 век работниците прекосяват континенти - отправят се от Азия към Източна Европа, а оттам на запад. Румъния търси работна ръка от Таджикистан, Полша - от Бангладеш, Индия и Непал. Българският бизнес също отправя поглед към Азия, за да реши проблема с недостига на хора, които да се трудят в земеделието, туризма, строителството, текстилната промишленост, а вече и в медицинското обслужване.

Работа в България: има ли желаещи?

Дали ако виетнамци, а не български роми поставяха настилките по “Граф Игнатиев”, работата щеше да е по-качествена? Именно в строителството е констатиран най-големият недостиг на кадри. Съдейки по изпълнението, изглежда никой не е инвестирал в квалификацията на ромите, за да свършат по-добре възложената им работа. Вместо в партньорство с държавата да инвестират в подобни усилия, българските предприемачи настояват властта да облекчи условията за внос на работна ръка от Молдова, Украйна, Индия, Грузия, Армения, Виетнам. Тоест, работници от страни извън ЕС, съгласни да работят за такива заплати и при такива условия, които със сигурност няма да привлекат работещите в чужбина българи. Един пример от Виетнам: в тази азиатска страна минималните възнаграждения варират между 126 и 180 долара. Ако склонят да постъпят в българската текстилна индустрия, работниците от Виетнам ще получават 350-400 евро месечно, не повече. Още в началото на тази година виетнамската информационна агенция предаде, че България се нуждае от хиляди виетнамски работници в строителството, шивашката и текстилна промишленост, селското стопанство и медицинското обслужване.

Вчера новина по темата дойде и от българското правителство. Вицепремиерката Марияна Николова съобщи, че правителството обсъжда промени за българското гражданство, както и облекчаване на режима за  работници от трети страни. “В момента, в който сме готови, ще съобщим какви ще бъдат съответните предимства. За уседналост говорим, както и за възможности, които да облекчат режима за влизане в Република България”, заяви Николова. Без повече подробности.

В Полша например граждани на Украйна, Беларус, Молдова, Русия, Грузия и Армения могат да се трудят без специално разрешение за работа до 6 месеца в годината. Само за 2017 година Полша е издала разрешения за пребиваване на 683 000 граждани на страни извън ЕС. А статистиката за Чехия показва, че от приемането на страната в ЕС броят на работещите чужденци се е утроил. Чешката Търговска камара, която представлява общо 15 000 компании, съобщи наскоро, че към момента в страната се търсят половин милион работници.

В България граждани на трети страни имат право както на сезонна, така и на постоянна заетост. По неофициални данни, техният брой не надхвърля 10 000 души, като над три четвърти са заети в бранша с едни от най-ниските заплати - туризма. Над 8 000 души от Украйна, Молдова и Киргизстан са били наети в сектора през изминалия сезон.

Гражданите на Молдова вече нямат нужда от специално разрешение за работа - благодарение на влязлата в сила двустранна спогодба, според която работодателите заявяват пред българската Агенция по заетостта своите нужди, а молдовската служба осигурява работниците. Такава спогодба има и с Армения. И още: миналата година парламентът удвои квотата за работници от трети страни в дадена фирма. Сега тази квота възлиза на 20%, а ако фирмата е с персонал под 250 души и оборот под 100 милиона лева, таванът е дори 35%. В други държави от ЕС обаче подобни ограничения няма.

Какво може да предложи България?

Но дори и да облекчи бюрократичните процедури, България, смятана за най-бедната страна в ЕС, ще се конкурира за работници с останалите държави в Европа. Германия например ще приема годишно до 25 000 квалифицирани специалисти от държави извън ЕС, а Великобритания обяви, че ще увеличи четирикратно годишната квота за сезонни работници. При това положение какви конкурентни предимства може да предложи България - добро здравеопазване, добри условия за живот, толерантност към чуждоземците? Важно е да си отговорим на този въпрос.

В същото време в бюджета за 2020 година управляващите обявяват повишение на пенсиите и нов ръст на заплатите в бюджетния сектор. Тоест, някой ще трябва да изработи тези средства. Но навръх 30-тата годишнина от началото на промените България все така се изпразва и откъм “мозъци”, и откъм работна ръка.

Във вчерашната си изява по БНР министърът на икономиката Емил Караниколов бе еуфоричен относно качествата и потенциала на българската икономика, чийто мотор, по неговите думи, е вътрешното потребление. Големите инвеститори обаче изглежда не му вярват. А и как биха могли, след като не са сигурни дали ще има кой да работи в предприятията им.

източник:dw.com

Назад