Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Убийството на Сулеймани: какво следва сега?

Публикувана: 03 Jan 2020 12:04
Обновена: 21 Feb 2020 01:41
Прочетена: 5436
Убийството на Сулеймани: какво следва сега?

Късно през нощта на 2 януари американските военновъздушни сили извършиха удар в района на летището в Багдат. В резултат на това бе ликвидиран генерал-майор Касим Сулеймани, командирът на Ал Кудс -звеното за външни операции в рамките на Иранската революционна гвардия. През последните две десетилетия Сюлеймани се доказа като една от най-влиятелните фигури в Близкия изток, затвърждавайки влиянието на Иран в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен, Афганистан и Ивицата Газа. Това се случи най-вече чрез изграждането на мрежа от верни на Техеран политически и военни прокси съюзници. Заедно с него при удара бе убит и Абу Махди ал Мухандис – командирът на иракската милиция Катаеб Хизбулла (част от про-иранския съюз на въоръжени милиции Хашд ал Шааби), чиято ракетна атака срещу американска военна база провокира отговор под формата на масиран въздушен удар по цели в Ирак и Сирия. Само два дни по-късно членове и симпатизанти на Хашд ал Шааби нападнаха американското посолство в Багдад, нанасяйки значителни материални щети. Присъствието на Сулеймани в Ирак по това време ясно показва вероятната роля, която Иран има в развитието на събитията от последната седмица.

Всичко, което се случва в Ирак от периода декември-януари (включително масовите антиправителствени протести) е остра ескалация на напрежението между САЩ и Иран, което през последната година прогресивно растеше, но без да има директни конфронтации между двете сили. Очакванията са Техеран да опита да отмъсти за убийството на изключително важна фигура като Сюлеймани, макар и вероятно за това да е необходимо време, имайки предвид, че архитектът на всички важни външни операции вече го няма. Един от възможните варианти за отговор е мобилизиране на про-иранските сили в Ирак, олицетворени от Хашд ал Шааби и неговите парламентарно представени политически крила. Ударът срещу Катаеб Хизбула вече провокира реакции в парламента с искания американските сили да напуснат страната. Убийството на Сюлеймани и Мухандис при всички положения ще засили този наратив сред про-иранската шиитска общност като акцентът ще бъде поставен върху това САЩ да бъдат изгонени на всяка цена.

Правителството на премиера Адил Абду Махди ще бъде допълнително подложено на натиск от Техеран да представи действията на САЩ като грубо нарушение на националния суверенитет и изобщо като атака срещу шиитската общност. Частите на Хашд ал Шааби лесно могат да дестабилизират иракското правителство, използвайки своя потенциал от около 150 000 души, считащи Иран за свой духовен и политически център. Сами по себе си те формално са под командването на иракската армия, но де факто действат практически самостоятелно или в унисон с иранската линия на поведение.

Разбира се съществува и голяма вероятност Техеран да отговори извън Ирак чрез своята мрежа от съюзници в Сирия, Афганистан, Ливан, Йемен и Ивицата Газа или дори да използва своя балистичен арсенал. През септември йеменските хути извършиха удар с иранска помощ срещу най-голямата база за преработване на петрол в Саудитска Арабия, който засегна за повече от месец производството. По-рано през лятото пък Иран задържа няколко петролни танкера в Персийския залив, демонстрирайки, че може да нанесе сериозен удар върху световния пазар на горива.

Каквито и мерки да предприемат в Техеран, почти със сигурност е ясно, че конфликтът със САЩ ще се разшири из региона, потенциално на места където американските сили отсъстват или са слаби. Тази ескалация категорично изключва за близкото бъдеще какъвто и да е вариант за политическо решение, което да отхлаби американските санкции и политика на „максимален натиск“. Към момента от съществен приоритет е намиране на път за намаляване на напрежението и търсене на мирен изход от текущата ситуация.

Венцислав Божев

Източник: De Re Militari

Назад