Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Меглена Антонова, "Грийнпийс" пред "Новини Лондон: ТЕЦ „Бобов дол“ получи разрешение за горене на отпадъци без ОВОС

"България попадна в класация на горещите точки на замърсяване със серен диоксид през август 2019 г"

Публикувана: 07 Jan 2020 14:12
Обновена: 24 Feb 2020 22:41
Прочетена: 978
Меглена Антонова, "Грийнпийс" пред "Новини Лондон: ТЕЦ „Бобов дол“ получи разрешение за горене на отпадъци без ОВОС

Проблемът със замърсяването на въздуха става все по-актуален, а мерките срещу този проблем на общини и правителство сякаш се оказват безсилни. Свързахме се с Меглена Антонова, координатор кампания „Климат и енергия“, за да ни обясни за рисковете, свързани с разрешителното за изгаряне на отпадъци в ТЕЦ "Бобов дол", какви са причините за все по-токсичния въздух и по какви съвместни програми се работи с МОСВ в полза на екологията в България.

  • Здравейте. Първо да поговорим за един от най-сериозните проблеми, които тревожат градовете през зимните месеци – мръсният въздух. Сега проблемът изглежда по-малък, но е решен временно заради силния вятър през последните дни. Готови ли са обаче общините за следващата „порция мръсен въздух“ и адекватни ли са мерките, които те взимат?

Общините категорично не са готови за периодите на влошено състояние на качеството на въздуха. Не виждаме навременна и адекватна реакция на прогнозите за замърсяване, ако такива въобще съществуват.

Някои фактори като особености на релефа (например в София) или пък наличието на големи индустриални зони в близост (например в Гълъбово), се приемат за даденост и нещо, с което да се примирим, вместо да се обсъжда въвеждането на по-амбициозни цели за намаляването на замърсяването, когато имаме налични подобни особености. Конкретно по отношение на Гълъбово и други райони, които се намират в близост до големи инсталации като централите на въглища – това би означавало, освен другите мерки, и по-строги изисквания към този бизнес сектор за намаляване на замърсяването. 

Не трябва да забравяме, че общините могат да направят много за това да дишаме по-чист въздух, не само да стимулират смяната на твърдото битово гориво, но и да подобрят системите за мониторинг и контрола.  Добре е и ние като граждани да го изискваме от тях.

  • България е световен отровител № 19 със серен двуокис. Според вас, на какво най-вече се дължи този проблем?

България попадна в класация на горещите точки на замърсяване със серен диоксид през август 2019 г., тъй като над 40% от електричеството, което страната произвежда, идва от горенето на лигнитни въглища. Макар и местен ресурс, тези въглища за съжаление са с много лошо качество – т.е. ниска калоричност, високо наличие на влага, както и с голямо съдържание на сяра. Към общата картина допринася и фактът, че най-голямата такава централа за производство на енергия от въглища на Балканите се намира в същия този „горещ“ район – комплекса Марица изток. Всички тези елементи от картината, взети заедно и с аспекта, че изискванията които се налагат на централите не са възможно най-строгите в ЕС, а и в света, допринасят за това България да присъства толкова напред в тази неприятна класация.

  • В доклада на “Грийнпийс” за най-големи замърсители, има и класация на централите. Кои „български представители“ влизат вътре и кои са „най-тежки виновници“?

Отделно от анализирането на данните за замърсяване със серен диоксид в света, „Грийнпийс“ като част от коалиция с други организации, в края на 2018 г. публикувахме друго проучване, което се фокусира върху страните от Европейския съюз. В това проучване бяха взети предвид данните за замърсяване на въздуха не само със серен диоксид, а с всички други замърсители, които излизат в атмосферата от горенето на въглища в електрически централи. На базата на тези данни изготвихме моделиране, което да покаже как изглежда замърсяването от различни водещи компании в сектора енергетика, тъй като в Европа има такива, които притежават повече от една централа. Българският енергиен холдинг, собственик на топлоелектроцентралата „Марица изток 2“ успя да се класира на 10 място в резултатите от това проучване, точно заради факторите споменати и по-горе – некачествено гориво, голямо производство, недостатъчно стриктни изисквания за намаляване на замърсяването на въздуха. По мнение на българския офис на организацията „Грийнпийс“, централите, които се свързват с Христо Ковачки – Брикел, Бобов дол, Република в Перник, Сливен, Русе, Марица 3 в Димитровград, също бяха достойни претенденти за тази класация, но тъй като на хартия тези компании са напълно самостоятелни (макар често регистрирани на едни и същи адреси или с фигуриращи едни и същи или свързани лица собственици), те не можаха да стигнат до „завидната“ 10-ка.

  • Постигната бе голяма победа със съдебното решение ТЕЦ „Брикел“ да не получава разрешение да гори отпадъци, разкажете малко повече за това съдебно дело?

От 2015 г. насам, същите тези централи, които се свързват с Христо Ковачки, започнаха постепенно да навлизат в сектора с горене на отпадъци за производство на енергия. Този бизнес ход не е случаен. Производството на енергия от въглища става все по-скъпо и цената му ще продължи да расте, а същевременно цената на съхраняването на отпадъци в депа също се увеличава. Икономическата логика води до заключението, че е много по-евтино да изгаряме тези отпадъци. За съжаление тази цена по никакъв начин не отчита колко всъщност струва това на човешкото здраве и околната среда.

По отношение на Брикел, централата използва различни административни похвати да се опита да заобиколи възможно най-строгите изисквания на българското законодателство за опазване на околната среда. В случая става дума за правилото за извършване на оценка на влиянието върху здравето на хората и природата. По начина, по който дружеството бе представило намеренията да смени частично въглищата с отпадъци и други отпадъчни горива, на регионалната инспекция по околна среда в Стара Загора е изглеждало сякаш една такава оценка не е необходима, защото количествата отпадъци, които се предвиждат за горене, не са толкова големи. Но имайки предвид практиката използваното гориво от отпадъци да се увеличава на малки стъпки, за да се избегне процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, би трябвало да са по-бдителни. В случая с Брикел по-детайлен преглед на документацията предизвиква множество въпроси във връзка с истинските намерения на централата относно тези количества. В крайна сметка това беше и резултатът от съдебното дело – регионалните власти бяха инструктирани да преразгледат решението си. Ефектът от това е, че процесът по издаване на разрешително на централата ще бъде забавен, тъй като очакването ни е новото решение да бъде, че оценка за въздействие върху човешкото здраве и околната среда е необходима.

На този етап решението на съда не е финално и ние изчакваме да разберем дали властите ще го обжалват. Без значение от това какъв ще е изходът и от обжалването на решението, за нас този съдебен прецедент е от голяма важност – убедени сме, че въпроси като този – горенето на стотици тонове отпадъци на ден на територията на страната трябва да бъде подложено на широк обществен дебат и последиците от тези дейности да бъдат адекватно оценени.

  • Дело се води и срещу ТЕЦ „Бобов дол“. На какъв етап е там процесът? Какви са шансовете?

Това дело е много интересно, тъй като предизвика невиждан до този момент интерес по подобна тема – близо 100 души се присъединиха към него. То всъщност е срещу решението на Изпълнителната агенция по околна среда да издаде ново разрешително на ТЕЦ „Бобов дол“. За момента процесът е в началото си – предстои изслушването на експерт, назначен от съда, който да отговори на въпроси, зададени от страните по делото.

  • Наши читатели редовно ни алармират, че миризмата която се разнася в района на ТЕЦ „Бобов дол“ е меко казано „ужасно“. Хората се притесняват, че е И вредна. Имат ли основа техните опасения?

На мнение сме, че притесненията на жителите в района имат основание, тъй като ТЕЦ „Бобов дол“ многократно е била санкционирана за неизпълнение на изискванията на законодателството – включително, през 2018 г. има официална информация, че централата е изгаряла отпадъци в количества, които не са били разрешени. Данни за 2019 г. все още не са публикувани.

В случай, че става дума за изгаряне на отпадъци – да, възможно е това да е и вредно, тъй като официално потвърждение за съдържанието на отпадъците също няма. Т.е. в случай, че се изгарят например пластмаси със съдържание на хлор – то това неизменно има и своето отрицателни въздействие върху жителите в околността.

  • Екологичното министерство разреши на ТЕЦ „Бобов дол“ да изгаря отпадъци. Какви рискове крие за живеещите в близките райони това и крие ли въобще рискове?

ТЕЦ „Бобов дол“ е една от централите, които получи разрешение за горене на отпадъци без да бъде направена оценка за въздействието на околна среда и човешкото здраве. Това означава, че официален документ конкретно за тази централа няма, но изводи могат да бъдат направени от резултатите от изследвания в други държави. Например, в Европа има случаи на новопостроени инсталации специално за изгарянето на отпадъци, които не успяват да покрият изискванията за емисии на замърсители в атмосферата заложени им първоначално. Т.е. замърсяват повече от очакваното. Ние имаме такива притеснения и за централите като ТЕЦ Бобов дол, които не са били конструирани за изгаряне на друг вид гориво, освен въглищата. Обещанията за постигане на много високи температури, които унищожават вредните вещества, сякаш остават само на хартия на фона на ежемесечните аварийни ситуации в централата.

  • Достатъчни ли са глобите като единствена мярка срещу неспазването на екологичните норми от страна на ТЕЦ-овете?

Категорично не. С годините впечатлението, с което оставаме е, че за централите е по-изгодно да плащат тези глоби, вместо да влагат средства в модернизирането на инсталациите си. За системни нарушители като ТЕЦ Бобов дол и Брикел смятаме, че са необходими по-строги мерки. Демонстративните акции на властите в края на лятото на 2019 г. показаха, че такива са възможни – т.е. налагането на санкция под формата на спиране на работата на ТЕЦ-ове. Въпросът остава дали властите имат смелостта да я прилагат по друго време, освен преди избори.

 

  • В други интервюта сте посочвали, че ТЕЦ-ове се опитват да заменят въглищата с отпадъци, което крие рискове. Бихте ли ни обяснили повече? И кои ТЕЦ-ове имат подобни цели?

Както споменах и по-горе, от 2015 г. насам централи, които се свързват с Христо Ковачки, започнаха постепенно да навлизат в сектора с горене на отпадъци за производство на енергия. Този бизнес ход не е случаен. Производството на енергия от въглища става все по-скъпо и цената му ще продължи да расте, а същевременно цената на съхраняването на отпадъци в депа също се увеличава. Икономическата логика води до заключението, че е много по-евтино да изгаряме тези отпадъци. За съжаление тази цена по никакъв начин не отчита колко всъщност струва това на човешкото здраве и околната среда.

Въглищните ТЕЦ-овете, които вече имат разрешителни за частично заменяне на горивото си с отпадъци са Топлофикация - Сливен и ТЕЦ Бобов дол. Няколко централи за момента са успели да получат разрешително само за частично изгаряне на отпадъчна биомаса – това са Марица 3 в Димитровград и ТЕЦ Русе. Последните две, както и ТЕЦ Република в Перник и Брикел в Гълъбово, са направили заявки и за изгаряне на отпадъци. Положителната новина е, че след активно заемане на гражданска позиция от жители в района на Перник и Русе, тези намерения бяха временно оттеглени.

  • Истински геноцид е сякаш случващото се с хората от Перник, които на воден режим и в същото време водата, която пият се оказа заразена. Възможно ли беше този проблем да се „хване“ от по-рано и да се предотврати?

Колкото повече се задълбочава кризата с водата, толкова повече парчета от пъзела показват, че проблемът е в лошо управление и липса на визия за предприемане на мерки на по-ранен етап.

За нас като екологична организация обаче, случващото се в Перник е показателно и за проблемите, до които може да доведе неправилното управление на един изчерпаем ресурс, който е водата, но от съществена важност за хората. Има много примери за човешки дейности, които не се отнасят отговорно към липсата на безкраен източник на питейна вода – производството на енергия от въглища е сред тях и е една от дейностите, върху която трябва да се погледне критично, разбира се, след отстраняване на незабавните проблеми с водата в Перник.

Както вече стана ясно от експерти, признаците на намаляване на водата в язовира не се появяват внезапно, а постепенно и от по-рано - най-вероятно още през лятото, а дори и през пролетта на 2019 г. Ако тогава бяха взети някои от мерките, които се взимат сега, можеше да не се стига до тази криза. Ако пък институциите не са знаели за този проблем, това може да е признак за още по-лошо управление, тъй като означава, че са неспособни дори да следят наличието на ресурсите, които би следвало да управляват.

  • Работите ли по ваши проекти в сътрудничество с МОСВ и доколко полезно е това ваше сътрудничество?

На този етап, опитите ни за сътрудничество с Министерството на околната среда и водите не са увенчани с особен успех. Опитите ни за получаване на информация, която би трябвало да е публична, например, са срещани с неразбиране, уклончиви отговори, а често и с откази, за които се стига дори до многократно водене на дела. Впечатлението, с което оставаме е, че те не ни смятат за съюзник в работата по опазване на околната среда. Надяваме се, че това състояние е преходно и всъщност има по-важно цели, които да ни обединяват.

  • Какво бихте препоръчали като най-спешни мерки за борба срещу замърсяването на българското правителство?

Всеки град и област имат своите специфични условия, затова и мерките трябва да са индивидуални и съобразени с тях.

Като организация, която е най-силно ангажирана с промяна на системата за производството на енергия, смятаме, че едни от основните мерки, които трябва да се предприемат са в сферата на възобновяемите източници на енергия. На българските гражданите трябва да се даде възможност сами да произвеждат енергия от източници като вятъра и слънцето, за да може нуждата от други източници да намалее. Навсякъде из Европа, било то в близки съседни държави като Гърция или в по-отдалечени членове на Европейския съюз на запад, виждаме, че това е един достатъчно олекотен процес. Смятаме, че е време да последваме този пример и като станем по-енергийно независими, да помогнем за решаването на проблема със замърсяването на въздуха.

Благодаря ви за интервюто!

Назад