Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Какъв е бил Пловдив по времето на Османската империя

За следите от това минало разказват двама пловдивски историци

Публикувана: 09 Mar 2020 17:06
Обновена: 04 Apr 2020 17:13
Прочетена: 823
Какъв е бил Пловдив по времето на Османската империя

Талантът често пъти си проличава в ранни години. Румен и Росен Иванови започват да проявяват активен интерес към историята, още когато били на по дванайсет години. Близнаците израстват в пловдивското село Искра, в чието землище тогава имало археологически разкопки, в които те се  включили. 

През последните години двамата упорито проучват една тема, която е относително слабо изследвана - османския период в историята на Пловдив. Румен издава и няколко книги, свързани с него. Не са много свидетелствата, останали от петвековния период, в който Пловдив е бил в очертанията на Османската империя. Ето какво разказват двамата братя за историята на града от онзи период.

Бурно строителство

През 14-15 век са построени множество сгради, включително днешната Джумая джамия, която и днес се намира в центъра на града. Общо 52 джамии са били построени в османския период на Пловдив. Заедно с малките, които са били без минарета, и в които не се е провеждала петъчна молитва, общият им брой е бил навярно около сто. До наши дни са оцелели само четири - освен Джумая джамия и Имарет джамия има една, превърната в ресторант, и една полуизгоряла.

Една от книгите, издадени от Румен Иванов, съдържа разчитането и анализа на 52 епиграфски надписа от некропол, най-вече в двора на Имарет джамия, която е щяла да последва съдбата на останалите, ако не е била спасена от известния с научните си приноси археолог Богдан Филов, който от 1940 до 1943 година е министър-председател на България. А джамията е забележителна в различни отношения.

Имарет джамия

В двора ѝ все още се намира гробницата на Шахабедин паша - османски пълководец и везир, син на покорителя на Пловдив - Лала Шахин. По време на управлението му в Румелия са построени редица сгради, включително и ритуални комплекси, сред които е и Имарет джамия.

Двамата пловдивски историци твърдят, че некрополите са изключително ценен източник на информация за населението на града. По онова време на територията му е имало няколко големи гробища, като най-голямото от тях е било на мястото на днешната Цар Симеонова градина.

Гробището е било разрушено, за да отвори място за строежа на Първото българско изложение, организирано през 1892 година. Румен Иванов разказва нещо любопитно за това място, открито в по-късни документи.

Оказва се, че надгробните плочи от гробището са продадени и вложени в новото строителство. Мюфтията пише до кмета на Пловдив през 1896 писмо, в което настоява поне парите от плочите да бъдат върнати на мюфтийството, но по всичко личи, че молбата е останала без отговор.

И днес има едно турско гробище на територията на Централния гробищен парк, но то е занемарено от десетилетия, тъй като след освобождаването на Пловдив през януари 1878 над 90% от турското население на Пловдив се изселва.

Медресета и известни учени

Интересни данни има и за образованието в османския период. Най-ранните информации за сгради, предназначени за обучение, са от 80-те години на XV век. Медресетата са имали статут на висши училища. В тях са се преподавали науки като география, алгебра, геометрия, астрономия.

Били са безплатни, на издръжка на самия вакъф, но няма данни дали са били посещавани и от християни. Румен и Росен Иванови са открили интересни информации за един от преподавателите в тези медресета - Мулла Лютфи, ученик на известния турски учен Али Кошчу, основател на първата обсерватория в Истанбул. Мулла Лютфи пише няколко труда, свързани с математиката и Космоса. В медресето на Имарет джамия преподава и известният учен и поет Айни, който по-късно става управител на свещените земи на Свещения град Мека.

В цялото си поетично творчество той описва Филибе (Пловдив) и Тракия като земен рай с много зеленина, чист въздух и студени води. 27 поети са били ученици на медресето в Пловдив, един от тях става и световно известен – това е Али Челеби, който впоследствие преподава в Бурса, Истанбул и Одрин, разказва Румен Иванов. Негови творби са били преведени на испански, на френски, немски и на други езици през 18 век и така неговото име - Али Челеби Филибели - става известно в цял свят. За неговото творчество в България никой не е чувал, допълва историкът.

Румен и Росен Иванови са успели да открият данни за четири библиотеки от Османския период на Пловдив, но допускат, че те са били повече. Най-голямата се е намирала в Джумая джамия. И четирите известни библиотеки са били разрушени при освобождаването на Пловдив. Най-много данни има за библиотеката на някой си Осман ага - в Народна библиотека "Иван Вазов" в Пловдив се пази опис на съдържанието ѝ. Имала е 90 тома с ръкописи, сред тях изключително ценни творби на арабски учени, исторически книги, географски описания, трудове по алгебра от VIII до XI век.

Ромското население и етническите квартали

Любопитни данни открива Румен Иванов и за ромското население в Пловдив, което се заселва там през XV век. Оттогава поне е най-ранният документ за него. В Османската империя ромите са били регистрирани отделно от другото население, тъй като са били номади и са били са освободени от данъци. В списъка фигурират 16 жени и 18 мъже, заселени в Хаджихасан махала, която съществува и днес в центъра на Пловдив. От стария документ се вижда, че са имали християнска вяра, а по-късно те приемат исляма и променят и имената си.

В османския си период Пловдив е разделен на етнически квартали - след като го превземат, османците не събарят съществуващите махали, а строят около тях. Най-много са мюсюлманските квартали, следвани от българските. Има и гръцка махала, както и еврейска. Според Румен и Росен Иванови, няма данни за междуособици между различните етноси и религии, нито за съборени християнски църкви или пък за превръщането им в джамии - това се е случвало само като наказание - ако градът е оказвал съпротива, но случаят явно не е бил такъв.

Румен и Росен Иванови продължават да изследват този недостатъчно изяснен, но крайно интересен период от историята на Пловдив. Редовно участват в археологически разкопки, с което дават и допълнителен научен принос.

dw.com

Назад