Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Праведникът на света или как едно писмо спря депортацията на българските евреи

Публикувана: 10 Mar 2020 13:01
Обновена: 07 Apr 2020 14:53
Прочетена: 329
Праведникът на света или как едно писмо спря депортацията на българските евреи

Спасяването на дори един човешки живот е върховно проявление на хуманизъм. А спасяването на десетки хиляди живота в съчетание с опълчване на Третия райх не може да бъде определено по друг начин освен като героизъм. Героизъм, проявен от Димитър Пешев и още 42-ма депутати, които открито се противопоставят на антисемитските мерки на правителството и най-вече изселването на евреите от границите на България, внасяйки за обсъждане протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов.

На 17 март 1943 година това писмо, внесено от подпредседателя на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев, институционализира несъгласието на българското общество с наложения от Германия антисемитизъм и на политическо ниво. Писмото е подписано от още 42-ма депутати от управляващото мнозинство, сред които се опткрояват и имената на политици с изявено прогермански възгледи като Александър Цанков например. Целта на вносителя е акцията му да не бъде изтълкувана като акт срещу германската политика като цяло, което би било твърде опасно за България във военновременната обстановка, а израз на несъгласието на българското общество конкретно с антисемитските мерки. Затова в подписите не са включени опозиционните депутати, имащи желание да подкрепят тази благородна инициатива.

Парадоксално е, че замесените в нея не попадат под ударите от Третия райх, но за сметка на това Народният съд след войната ги обвинява в антисемитизъм, осъждайки ги на различен период лишаване от свобода или смърт. Особена е и съдбата на Димитър Пешев. Осъден е на 15 години лишаване от свобода, но след застъпничеството на еврейската общност е освободен след 1 година. Жилището му е отнето, отнето му е и правото да практикува професията си. До края на живота си Пешев живее в дома на своя брат. Умира в нищета на 20 февруари 1973 г. в София.

На 10 ноември 1973 г. Световният мемориален център на Холокоста Яд Вашем в Йерусалим присъжда на Димитър Пешев титлата „Праведник на света”.

Абсурдността на обвиненията от Народния съд може да установите сами, ако прочетете въпросното писмо.

До господин министър-председателя

Професор Д-р Богдан Филов.

Уважаеми господин министър-председателю,

Чувството на голяма историческа отговорност, която ние носим наред с правителството, в съдбоносните моменти, които преживява нашия народ, както и нашата неизменна преданост към политиката и режима и желанието ни да допринасяме непрекъснато всичко, което е по силите ни за техния успех, ни дават смелост да се обърнем към Вас с надеждата, че Вие ще посрещнете нашата постъпка с вера в нейната добронамереност и искреност.

Напоследък известни разпореждания на властите показват, че се възнамеряват и предприемат некакви нови мерки срещу лицата от еврейски произход. Какви са точно тези мерки, на какво основание се вземат, какво преследват и какви съображения са ги наложили – за това липсват меродавни обяснения от отговорни места. Даже, господин министърът на вътрешните работи в разговор с някои народни представители потвърди, че не предстоят срещу евреите от старите предели никакви изключителни мерки, които биха ги засегнали изцяло. Действително, последва отменяване на всички разпореждания от този характер.

Вземайки повод от всичко това, както и от некои нови слухове, ние си позволяваме да се обърнем към Вас, защото сигурно подобни общи мерки ще се вземат с решение на Министерския съвет.

Нашата единствена молба е при предприемането на каквито и да било мерки, да се държи сметка само за действителните нужди на държавата и народа в момента, като не се изпускат из предвид, обаче, интересите на престижа и моралните позиции на нашия народ.

Ние не можем да бъдем против мерките, наложени от нуждата за сигурност на страната във времето, в което живеем, защото не забравяме, че в тези решителни събития всеки, който преко или косвено пречи на Държавата и на Народа в техните върховни усилия трябва да бъде обезвреден. Касае се и за успеха на една политика, провеждана от правителството с наше одобрение и съдействие, политика, в която ние съзнателно и гордо вложихме всичкия си престиж и капитал.

Отстраняването на всички пречки за успеха на тази политика е право на държавата и то не може да бъде оспорвано от никого, стига само при упражняването ме да не се надхвърли необходимата граница на действителните нужди и да не се изпадне в крайности, които може да се квалифицират като излишна жестокост. А така сигурно биха се определили всички мерки, които общо биха засегнали жени, деца и старци, ако индивидуално за всеки не може да се препише някакво провинение.

Ние не можем да допуснем, че се е възнамерявало изпращането на тези хора вън от България, каквото намерение един, мислим, злонамерен слух иска да припише на българското правителство. Такава мерка е недопустима не само защото тези хора, не лишени от българското си поданство, не може да бъдат изгонвани вън от България, но и защото това би било една пакостна и с тежки политически последици за страната мерка. Тя би лепнала на челото на България незаслужено едно петно, което не само ще ѝ тежи морално, но и политически ще обезсилва всички нейни аргументи от такъв характер, към които тя сигурно ще има нужда да прибегва в бъдещите свои международни отношения.

Малките народи не могат да си позволяват свободата да пренебрегнат тези аргументи, които, каквото и да става в бъдеще, винаги ще си останал едно силно, може би най-силното оръжие, останало на тяхно разположение. За нас това е от особено значение, защото Вие, Господин Министър-Председателю, сигурно ще си спомните, че в близкото минало ние понесохме тежките морални и политически последици на някои отклонения от човешки и морални закони на някой отделни българи и често пъти неотговорни лица.

Малочислеността на евреите в България, силата на държавата, въоръжена с толкова законни средства и възможности, правят обезвреждането на всеки опасен и вреден елемент от която среда и да изхожда той, толкоз сигурно, че е, по наше дълбоко убеждение напълно излишно да се прибегва до нови изключително при това жестоки мерки, които може да доведат до обвинение за масово убийство. То би тежало преди всичко на правителството, но сигурно ще надхвърли него и ще падне на главата на България. Може лесно да се предвидят последиците от подобно положние, затова то не бива да бъде допускано.

За него ще ни бъде невъзможно да споделим каквато и да било отговорност.

Един елементарен правов ред е нужен за управлението, както въздухът е нужен за живота.

Честта на България и на нейния народ е не само въпрос на чувство – тя е преди всичко елемент на нейната политика. Тя е политически капитал от най-голяма стойност и затова никому не е позволено да го разпилява без оправдание, което би споделило и целия народ.

Приемете, Господине Министър-председателю, нашите отлични към Вас почитания.

София, 17 март 1943 год.

Подписали:

Свинаров                                                                   Дим. Пешев

Сп. Маринов                                                             Дим. Икономов

Ал. Гатев                                                                   Ив. Д. Минков

Т. Кожухаров                                                            Ил. Славков

П. Михалев                                                               Г. П. Стефанов

Хайдутов                                                                  Стеф. Стателов

М. Тютюнджиев                                                      Ив. В. Петров

С. Киров                                                                    Г. Тодоров

Кендеров                                                                   Ал. Симов

Н. П. Николаев                                                         Т. Стоилков

Стефан Караиванов                                                 Филип Махмудиев

Спиро Станчев                                                         Димитър Атанасов Арнаудов

Дончо Узунов                                                           Киро Конст. Арнаудов

К. Ив. Йотов                                                             Петър Марков х. Петров

Данаил Жечев                                                           Ив. К. Вазов

П. Кьосеиванов                                                         Георги Рафаилов Попов

Андро Христов Лулчев                                            Ив. Бешков Дунов

Георги Миков Нинов                                                Ник. Ив. Градев

Алекс. Цанков                                                            Р. Маринов

Ник. Ив. Василев                                                       Хр. Ст. Таукчиев

Вас. Хр. Велчев                                                          Пан. Станков

Назад