Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Обратно у нас, с поглед пак навън

Завърналите се сезонни работници не искат българските ниви – надниците са ниски

Публикувана: 31 Mar 2020 14:16
Обновена: 30 Jul 2020 23:21
Прочетена: 2027
Обратно у нас, с поглед пак навън

200 000 българи, основно гурбетчии, се върнаха от Европа в родните си домове заради избухването на пандемията от коронавируса, отчете наскоро шефът на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутафчийски. Други пък не успяха да заминат отново към Италия, Испания, Англия и Германия. Липсата на нискобюджетни сезонни работници за западните държави, особено в земеделието, вече се явява сериозен проблем. Налице са и първите мрачни прогнози за загниване на реколтата в нивите, което вещае проблеми с продоволствието на Европа. В същото време българското земеделие има крещяща нужда от квалифицирани работници, но може да им даде надница наполовина, а дори и по-малко от това, което са получавали в странство.

На косъм от заминаване
"На косъм" от заминаване за поредна пролет за южната испанска провинция Мурсия е била Мария, която е трябвало да пътува на 15 март, но от 13 март България е в извънредно положение. От четири години тя работи в оранжерии за отглеждане на салати, спанак, подправки, билки – от март до началото на ноември. "Не мога да повярвам на всичко, което се случва в света – на това масово затваряне заради този вирус. Ако можеше да се пътува, щях да съм там. И тук, и там вирусът е един, разлика няма”, казва Мария, която желае да бъде запазена в анонимност фамилията ѝ. Тя е от района на Благоевград и е твърдо решена да изчака края на изолацията и мигновено да потегли. "Ако нещата се оправят, няма нужда да си търся работа в България, особено в земеделието ни, където надниците наполовина и отгоре по-ниски от тези в Испания”, категорична е тя. А след това уточнява, че по принцип работната ѝ седмица е от понеделник до събота, като се работи 7 часа на ден, в които е включена почивка от 30 минути. Предлаганата заплата е 43 евро на ден бруто, а след осигуровките пада до 39. Дейността е изцяло на светло, като парите се превеждат по банкова сметка. Нейна приятелка е успяла да замине на 7 март за провинция Уелва, където ще бере ягоди и боровинки, и понеже дейността е напълно легална, не ѝ се е наложило да се върне към България, разказва още тя. По информация на "Икономист" сезонните работници в земеделието у нас получават 1000 лева, докато в Испания нетното заплащане излиза около 2100 лв.

Гурбетчиите да работят у нас?
Българските фермери са готови да посрещнат в стопанствата си гурбетчиите. "Последните години фермите ни изпитват остра нужда от работна ръка. За разлика от Централна Европа и от 17-те стари членки на ЕС ние не можем да осигурим на тези работници толкова високо заплащане”, посочи пред "Икономист" Мариана Милтенова, председател на Съюза на градинарите в България. Тя уточни, че в предходните дни нейната асоциация е обсъдила във видеовръзка с министъра на земеделието Десислава Танева въпроса за прибиращите се сезонни работници. Асоциацията настояла българската държава да помогне и да осигури субсидирана заетост на такива квалифицирани работници, но от министерството отговорили, че това е невъзможно. Милтенова добави, че са провели разговори с браншови съюзи от Румъния, откъдето научили, че агроведомството в Букурещ е послушало колегите им бъдещите евросубсидии за ниви за периода 2021 – 2027 г. да се дават както за обработване на площи и отглеждане на конкретни култури, така и за субсидирана заетост на работниците, и то във фермите, занимаващи се конкретно със зеленчукопроизводство и плодове. Причината е, че за разлика от зърнопроизводството те се нуждаят от много повече сезонни работници за периодично плевене, напояване и финално бране. В момента българският Съюз на градинарите се готви да проведе същата битка и у нас за регламентиране на подобни евросубсидии.

От бранша обаче не крият, че и леко се страхуват от наемането на гурбетчии покрай коронавируса. "Първо, те сега се прибират и ще бъдат 14 дни под карантина. След това ще са сред нашите работници и ще изискваме от тях да са много добре екипирани, с маски. Ще гледаме да не допуснем разболяване на нашите колеги, с които работим от дълги години”, казаха още от Съюза.
 

спержи, ягоди, цветя
И докато нискобюджетните сезонни работници от България, Румъния и Полша стоят изолирани в собствените си страни, стара Европа вече е значително притеснена за реколтата и прехраната си. Френските власти призоваха хората, останали без работа заради кризата с коронавируса, да помогнат на фермерите при събирането на плодове и зеленчуци, които в противен случай ще изгният заради липсата на сезонни работници, съобщи Ройтерс. Прогнозите са за недостиг на около 200 000 работници. Министърът на земеделието Дидие Гийом се обърна към рецепционисти в хотели, сервитьори в ресторанти, фризьори и др., останали без работа: "Присъединете се към великата армия на френските земеделци. Присъединете се към тези, които ни помагат да се храним по чист, здравословен и устойчив начин".

Шотландия алармира, че ягодите по полетата може да бъдат оставени да изгният, тъй като коронавирусът и Брекзит се очаква да доведат до хроничен недостиг на работна ръка, пише в. "Таймс". Националният фермерски съюз на Шотландия също призова местните хора, които са загубили работата си, да запълнят този недостиг. Кризата за сезонни работници обхваща цяла Великобритания, където 98% от работещите в тази сфера са чужденци. Ягодите и малините на страната са смятани за едни от най-добрите, а секторът за меки плодове генерира около 120 милиона паунда всяка година. "Нуждаем се от спешна помощ от страна на правителството, за да помогне да рекламираме позициите и да наберем 80 000 работници. Ако не успеем да намерим тези ключови работници, бизнесът ще фалира", заяви Марк Бриджман, председател на бизнес асоциацията на земевладелците.

Германия е силно притеснена за реколтата от аспержи. В провинция Бранденбург досега 85% от сезонните работници са били от Румъния, останалите – от Полша. По-голямата част от тях за момента масово изпращат откази. Поради това местните фермери настояват за въвеждането на един вид пропуски, които да позволят на румънците да стигнат до Бранденбург. Най-засегната обаче е провинция Северен Рейн-Вестфалия, където има и най-много полета с аспержи (4000 хектара). Досега там по прибирането на реколтата са работили 5000 поляци.

Фермерите настояват и за разработването на стратегия, в случай че и селските стопани бъдат поставени под карантина. "Кой ще храни тогава животните", тревожат се германските фермери. Министърът на земеделието Юлия Кльокнер официално е заявила, че работи по мерки, които да гарантират, че сезонните работници все пак ще могат да отидат в Германия и да работят по полетата ѝ. Тя е водила разговори с "Луфтханза", за да разбере дали сезонни работници могат да влизат в страната въпреки ограниченията по някои граници. Ако се стигне до реализиране на това предложение, сезонните работници трябва да са здрави и да могат да предоставят медицинско доказателство, че не са заразени с вируса, добави министърът.

В Нидерландия пък големи щети търпи производството на цветя и луковици. Там всеки ден милиони цветя се изхвърлят на боклука, а браншът призова – "купете цвете, не тоалетна хартия". 

Текстът е публикуван в брой 11/2020 г. на списание "Икономист", 

 

Назад