Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

"Заминалите" и "останалите": Младите българи между мечти и реалност

Днес между "заминалите" и "останалите" съществува напрежение, което понякога се експлоатира политически

Публикувана: 24 Jul 2020 10:29
Обновена: 11 Aug 2020 21:02
Прочетена: 926
"Заминалите" и "останалите": Младите българи между мечти и реалност

"Макар през българския поглед Западът да е завършената демокрация, вече съм сигурен, че такова нещо няма. Просто всяко свободно общество има силата да се движи в една от двете посоки: напред и назад."

24-годишният Явор Иванов, младши архитект в Лондон, е поел в посока извън България, подобно на много млади българи. Но от казаното личи, че след заминаването представата му за чужбина се е променила. Традиционно наричаме периода след 1989 г. преход, а едно от неговите физически проявления е масовата имиграция на млади хора най-вече към Западна Европа и САЩ. Още в „Задочни репортажи“ Георги Марков говори за митичния Запад и неговото съвършенство. Но каква всъщност е реалността?

В очакване на света извън България

Явор споделя, че за пръв път е чул думите „университет" и „чужбина" в едно изречение в седми клас, когато родителите му поставят тази възможност пред него. „Още преди промените семейството ми е имало бегли контакти със света отвъд Желязната завеса и вълнението в разказите им за тези срещи съдържат това чувство на очакване за света извън България. Често спомените им са свързани с удобства, от които хората у дома са били лишени."

Според данни на Евростат 11.4% от българите на възраст между 20 и 64 години са „мобилни граждани" и пребивават в друга държава членка на ЕС. България е в първата десятка на страните в Европа с малко над половин милион души в тази категория. Почти 20 милиона млади и квалифицирани източноевропейци са напуснали родината си за последните 25 години - повечето в търсене на по-добър живот в чужбина. Според Международния валутен фонд, феноменът на масова миграция на млади хора или „изтичането на мозъци" забавя растежа и наваксването на страните от бившия съветски блок. Но разказите за сблъсъка на младото поколение българи с реалността, която рядко има общо с „отказания свят", който си представят техните родители, баби и дядовци, се множат.

Идеализираното "там"

"Усещам, че представата за онова идеализирано „там", което е обратното на „тук", е все така жива.

Но мисля, че възприятията на семейството ми се промениха след моите разкази към днешна дата."

"Понякога ми вменяват определени настройки към дома: че се прибирам, защото ми е мило и носталгично, или за да видя нашите. От поколението на родителите ми чувам намеци да си стоя в чужбина, че в България нямало какво да правя."

Съвет, който много млади хора чуват от близките си, останали в родината. Остава въпросът дали този модел на мислене не представлява бягане от отговорност за състоянието на държавата и обществото. Явор споделя, че изпитва състрадание към поколението на родителите си, към огромните им надежди и последвалото чувство на разочарование.

"Прекарах дълго време в сянката на тези наследени чувства. Това, което ги разсея, беше осъзнаването, че изборът къде ще живея е моя свобода и отговорност. Очакванията на родителите ми за живота ми в Лондон са, че всичко винаги е страхотно. След пет години във Великобритания съм скъсал с идеалите. Случващото се там в момента показва ясно, че нищо не е гарантирано. И нито тъгувам за България, нито я намирам за толкова безпътна. Имам нови очи за сложността и красотата ѝ.

Младите започнаха да се връщат

Дали това не е една от причините доста млади българи, учили в чужбина, да търсят възможности за кариера у дома? Според Явор има една сериозна разлика между „тук" и „там": „Хората не са съучастници на дребната корупция, гласуват прагматично и една по-значителна част търсят демократични способи за промяна на средата и след изборния ден." За него отговорността за средата е най-важният урок, който той е научил в Лондон и би предал на сънародниците си.

"В момента се уча на това да бъда критичен в работата си. В България наблюдавам обратното. Архитектурата от последните тридесет години е абдикирала от критичност. Вместо да опонира на статуквото, тя функционира като продължение на хаоса на Прехода. Тя презастрои градовете ни, но забрави да предостави онова, което различава гетото от квартала: тротоар, зелена площ, улица, канализация, градски транспорт", разказва той за професионалната си перспектива.

източник:dw.com

 

Назад