Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

"Заминалите" и "останалите": Младите българи между мечти и реалност

Публикувана: 03 Aug 2020 07:12
Обновена: 25 Nov 2020 08:48
Прочетена: 2981
"Заминалите" и "останалите": Младите българи между мечти и реалност

Много млади българи заминаха за чужбина. Днес между "заминалите" и "останалите" съществува напрежение, което понякога се експлоатира политически. "Предатели" ли са заминаващите? Йоана Елми  от dw.comc разговаря с българи в Лондон.

 

"Макар през българския поглед Западът да е завършената демокрация, вече съм сигурен, че такова нещо няма. Просто всяко свободно общество има силата да се движи в една от двете посоки: напред и назад."

24-годишният Явор Иванов, младши архитект в Лондон, е поел в посока извън България, подобно на много млади българи. Но от казаното личи, че след заминаването представата му за чужбина се е променила. Традиционно наричаме периода след 1989 г. преход, а едно от неговите физически проявления е масовата имиграция на млади хора най-вече към Западна Европа и САЩ. Още в „Задочни репортажи“ Георги Марков говори за митичния Запад и неговото съвършенство. Но каква всъщност е реалността?

В очакване на света извън България

Явор споделя, че за пръв път е чул думите „университет" и „чужбина" в едно изречение в седми клас, когато родителите му поставят тази възможност пред него. „Още преди промените семейството ми е имало бегли контакти със света отвъд Желязната завеса и вълнението в разказите им за тези срещи съдържат това чувство на очакване за света извън България. Често спомените им са свързани с удобства, от които хората у дома са били лишени."

Според данни на Евростат 11.4% от българите на възраст между 20 и 64 години са „мобилни граждани" и пребивават в друга държава членка на ЕС. България е в първата десятка на страните в Европа с малко над половин милион души в тази категория. Почти 20 милиона млади и квалифицирани източноевропейци са напуснали родината си за последните 25 години - повечето в търсене на по-добър живот в чужбина. Според Международния валутен фонд, феноменът на масова миграция на млади хора или „изтичането на мозъци" забавя растежа и наваксването на страните от бившия съветски блок. Но разказите за сблъсъка на младото поколение българи с реалността, която рядко има общо с „отказания свят", който си представят техните родители, баби и дядовци, се множат.

Идеализираното "там"

"Усещам, че представата за онова идеализирано „там", което е обратното на „тук", е все така жива.

Но мисля, че възприятията на семейството ми се промениха след моите разкази към днешна дата."
 
"Понякога ми вменяват определени настройки към дома: че се прибирам, защото ми е мило и носталгично, или за да видя нашите. От поколението на родителите ми чувам намеци да си стоя в чужбина, че в България нямало какво да правя."
 
Съвет, който много млади хора чуват от близките си, останали в родината. Остава въпросът дали този модел на мислене не представлява бягане от отговорност за състоянието на държавата и обществото. Явор споделя, че изпитва състрадание към поколението на родителите си, към огромните им надежди и последвалото чувство на разочарование.
 
"Прекарах дълго време в сянката на тези наследени чувства. Това, което ги разсея, беше осъзнаването, че изборът къде ще живея е моя свобода и отговорност. Очакванията на родителите ми за живота ми в Лондон са, че всичко винаги е страхотно. След пет години във Великобритания съм скъсал с идеалите. Случващото се там в момента показва ясно, че нищо не е гарантирано. И нито тъгувам за България, нито я намирам за толкова безпътна. Имам нови очи за сложността и красотата ѝ.
 
Младите започнаха да се връщат
 
USA Washington National Airport| Coronavirus | Symbolbild Einreiseverbot EU
Дали това не е една от причините доста млади българи, работили и учили в чужбина, да търсят възможности за кариера у дома? Според Явор има една сериозна разлика между „тук" и „там": „Хората не са съучастници на дребната корупция, гласуват прагматично и една по-значителна част търсят демократични способи за промяна на средата и след изборния ден." За него отговорността за средата е най-важният урок, който той е научил в Лондон и би предал на сънародниците си.
 
"В момента се уча на това да бъда критичен в работата си. В България наблюдавам обратното. Архитектурата от последните тридесет години е абдикирала от критичност. Вместо да опонира на статуквото, тя функционира като продължение на хаоса на Прехода. Тя презастрои градовете ни, но забрави да предостави онова, което различава гетото от квартала: тротоар, зелена площ, улица, канализация, градски транспорт", разказва той за професионалната си перспектива.
 
За "заминалите" и "останалите"
 
Днес между „заминалите" и „останалите" съществува напрежение, което понякога се експлоатира политически. На въпросът какво би отговорил на критиците, които смятат българите в чужбина за „предатели", Явор отговаря, че заминаването не е еднократен акт, който заличава човека от общността. България може да се учи на добри практики не само с помощта завърналите се, но и на онези, които пребивават в две, понякога и повече държави едновременно – завръщащите се.
 
"Точно сега е моментът на формиране, в който решаваме какъв народ ще бъдем. И ми се иска да се чувстваме по-отговорни за това решение, което определя нашия живот и този на идните поколения."
Назад