Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Може ли ЕС да повярва на Лондон

Публикувана: 12 Sep 2020 12:32
Обновена: 28 Sep 2020 11:32
Прочетена: 770
Може ли ЕС да повярва на Лондон

Готвен от британското правителство Закон за вътрешния пазар, който нарушава подписаното през януари споразумение за Брекзит, буквално взриви тази седмица преговорите за бъдещите отношения между Обединеното кралство и Европейския съюз. Еврокомисията даде срок до края на месеца правителството на Борис Джонсън да се откаже от готвената норма и заплаши със съд Великобритания. От Лондон обаче са категорични, че са в правото си в случай на хард Брекзит да внасят промени в името на целостта на Обединеното кралство.

Нарушаването на доверието е главното предизвикателство пред успешния завършек на търговските преговори между Брюксел и Лондон, отбелязва анализаторът от агенция Ройтерс Гарет Джоунс в интервю за „Събота 150“.

На фона на изключително важния последен кръг от търговски преговори по Брекзит идеята на Борис Джонсън за Закона за вътрешния пазар доведе до извънредна среща в Лондон за изясняване на позициите, но европейците останаха като попарени след нея.

Какво най-много подразни ЕС? 

Европейският съюз е разгневен от решението на британското правителство да прокара този закон, защото той отваря подписан документ - Споразумението за излизане от Евросъюза - и, според тях, потенциално застрашава споразумението от Разпети петък, което гарантира мира в Северна Ирландия. Европейците казват, че това е международно споразумение и затова британското правителство нарушава международните закони.

Всички ние, и най-обикновените хора знаем, че когато подписваме някакъв дори най-обикновен договор, в случай, че не спазим поетите ангажименти, има последици. Какво дава увереност на Борис Джонсън да игнорира всичко това, като тук изобщо не говоря за щетите за репутацията?

Самото британско правителство призна, че промените, които планира, макар и доста умерени и от техническо естество, нарушават международното право. Техният аргумент е, че действат от добра воля. От позицията на добра воля те подписаха и Споразумението за напускане на ЕС и това се е основавало на предположението, че ние ще получим търговска сделка с Евросъюза, която на практика ще замени някои от условията във вече подписаното споразумение.

Но вече е септември. Времето тече безмилостно, както обича да казва Мишел Барние. А сделка не се вижда. Двете страни продължават да имат големи разногласия по някои въпроси, като държавните помощи и риболова. Британското правителство сега казва, че с този Закон за вътрешния пазар ще успее да уточни някои от детайлите в Споразумението за Брекзит, които пречат да се постигне търговска сделка. Т.е. нещо като запълване на празнините или предоговаряне на определени части, които са спорни.

За съжаление това не означава, че на практика трябва да нарушаваме международните закони, макар и по ограничен начин. Не коментирам и това защо Борис Джонсън е подписал документ, след като не е бил съгласен с някои неща. Сега властите смятат, че промени са неизбежни, ако излезем след преходния период без сделка. Те твърдят, че искат да продължат да преговарят, за да се преодолеят различията със съюза. Ето защо отхвърлят искането да оттеглят закона. Те казват, че той е необходим, за да се запази целостта на Обединеното кралство по отношение на пазара. И всичко това е за да бъде Северна Ирландия неделима част от британската митническа територия.

Какво ще кажете за заплахата от ЕС за съдебни действия?

Разбира се, съюзът е в правото си да предприеме такъв ход. Обединеното кралство може да спори и да търси някакво разбиране от Европа, че е длъжно да действа в името на националния интерес, както британците го виждат. Определено има много политика тук. Като се изключат чисто правните подробности, до голяма степен става дума за оказване на натиск и опит да се излезе от задънената улица, за да бъде избегнат реалният риск от твърд Брекзит в края на декември.

Но това е много рискован ход, защото в момента знаците от Брюксел са, че ако британците продължат с този закон, ще последват съдебни действия, а търговските преговори, които по принцип трябва да продължат и следващата седмица, могат да бъдат прекъснати. Британското правителство винаги е казвало, че е готово да поеме риска за Брекзит без сделка и да продължи да търгува според условията на Световната търговска организация. Те просто искат да получат уважение като всяка друга суверенна държава.

Ако приемем, че Лондон игнорира ултиматума на Брюксел и реши да вкара законопроекта за гласуване в парламента. В чисто вътрешен план какви са шансовете законопроектът да бъде гласуван, защото има нещо като бунт в редиците на Консервативната партия на премиера?

Не мисля, че въпросът е дали, а кога, защото предполагам следващата седмица законопроектът ще бъде внесен в парламента. Както знаем, консерваторите на Борис Джонсън имат мнозинство от 80 гласа в Камарата на общините. Някои депутати тори изразиха загриженост. Тук наистина нещата опират до репутацията на Обединеното кралство като безупречен член на международната общност, който зачита правото.

Очакванията са, че проектозаконът ще мине в Камарата на общините. Истинското предизвикателство ще бъде в Камарата на лордовете, където торите нямат мнозинство и дори изненадващо, някои добре познати и отявлени брекзитиъри, като бившият лидер на консерваторите Майкъл Хауърд и бившият министър на финансите Норман Ламонт, публично и остро се изказаха против законопроекта. Така че е твърде възможно проектозаконът да претърпи поражение в Камарата на лордовете.

Лордовете могат да блокират законодателен акт за около година - да го връщат в Камарата на общините за поправки. С това, разбира се, те рискуват да си навлекат гнева на правителството. И макар и теоретично, като много краен вариант, Борис Джонсън може да вкара повече верни нему благородници в Камарата на лордовете и да прокара законопроекта.

Стигаме до преговорите за бъдещите търговски отношения. Те вероятно ще продължат, както стана дума, но, при положение че нещата са обвързани и ЕС поставя като условие, за да се върви напред Обединеното кралство да съблюдава вече подписаното споразумение. Има ли наистина шанс те да доведат до някакъв резултат?

Инвеститорите, банките, всички, които следят тези преговори много отблизо, изглежда, въпреки всичко, предвиждат стигане до някакво, макар и много грубо и общо, минималистично търговско споразумение, което ще позволи снабдителните вериги да продължат да функционират и да се избегнат големи нарушения на стокообмена по пристанищата. Очевидно нито една страна няма интерес да няма сделка. Аз продължавам да съм склонен да мисля, че те ще съумеят да скърпят заедно някакво много простичко споразумение. Настроението обаче е много мрачно и тягостно.

Доверието между правителството на Борис Джонсън и Брюксел, което никога не е било на необходимото ниво, се влоши значително през последните дни около новия проблем. Много се блъфира. Всяка страна по свой начин залага на това другата да отстъпи, да направи компромис. Всъщност, някои казват, че има доста напредък в търговските преговори. И не мисля, че е напълно невъзможно да се намери компромис.

Всичко опира до доверие. Действията напоследък на Борис Джонсън, който и без това не е обичан в Брюксел, се приемат като агресивни и пораждат враждебност. Как европейците биха могли да вярват в каквото и да е бъдещо споразумение, което сключат с Великобритания! Това е най-големият проблем, който виждам в момента. И когато влиятелен брекзитиър, почитан в цялата партия, се изправи и каже това, много хора, които обикновено подкрепят Джонсън, особено за Брекзит, започват да се чувстват притеснени и смутени.

Изкушавам се накрая пак да задам въпроса за един милиард паунда: какъв е най-вероятният сценарий оттук нататък?

Нито Европейският съюз, нито Обединеното кралство искат да бъдат смятани за страна, която се оттегля от преговорите. Мисля, че те ще продължават да разговарят, независимо колко лошо биха могли да се развият събитията. 

Източник:bnr.bg

Назад