Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Най-изгодното престъпление - да откраднеш картина!

60 милиарда долара - за толкова пари се купуват годишно произведения на изкуството на светло. А на тъмно?

Публикувана: 23 Oct 2020 16:41
Обновена: 24 Nov 2020 16:56
Прочетена: 310
Най-изгодното престъпление - да откраднеш картина!

 Най-изгодното престъпление - да откраднеш картина

60 милиарда долара - за толкова пари се купуват годишно произведения на изкуството на светло. А на тъмно? Колко са фалшификатите? И колко са откраднатите шедьоври?

Едно от най-известните престъпления на 20-и век е кражбата на "Мона Лиза". Картината е нарисувана от Леонардо да Винчи в началото на 16-и век, но придобива световна слава цели 400 години по-късно. Дотогава портретът на г-жа Лиза дел Джокондо е смятан за великолепен образец на творчеството на великия Леонардо и толкова, превръща се в култ чак след като е откраднат от Лувъра през август 1911-а година.

Италианецът Винченцо Перуджа, който работел като стъклар в музея, се скрил в неделната вечер заедно с двама съучастници в ателието, използвано от работещите в Лувъра художници. В понеделник сутринта, докато музеят още бил затворен за посетители, те извадили "Мона Лиза" от рамката и облечени в бели работни манти спокойно я изнесли покрай чистачите през служебния вход. Тъй като дотогава картината висяла между две други по-големи платна, изчезването ѝ не било забелязано веднага. След което обаче се разразил огромен скандал.

Вдигнал се голям шум най-вече поради това, че мнозина сметнали кражбата за политическо престъпление. Имало предположения, че "Мона Лиза" е открадната по заповед на германския кайзер, за да бъде посрамена Франция в период, в който отношенията между двете страни били много напрегнати (и след три години станали една от причините за избухването на Първата световна война). Германците на свой ред обвинили французите, че са инсценирали кражбата на картината, за да намерят повод за война - никой не подозирал, че крадецът е обикновен стъклар. "Мона Лиза" била намерена чак две години по-късно във Флоренция - Винченцо Перуджа бил арестуван, докато се опитвал да я продаде на един антиквар.

Крадецът заявил, че действал по патриотични съображения - искал да върне шедьовъра в родината му Италия. После обаче се разкрило, че поръчител на кражбата е аржентинецът Едуардо де Валфиерно, авантюрист и плейбой, който пласирал на частни колекционери фалшификати, за които твърдял, че са оригинали. Още преди кражбата от Лувъра той поръчал няколко копия на "Мона Лиза", които след кражбата успешно продdл с твърдението, че това е "самата Джоконда". Купувачите така и не се обърнали към полицията след намирането на картината - за да не си признаят, че са купили крадени произведения на изкуството.

Милиарди за картини

Междувременно крадците на картини и скулптури, фалшификаторите на произведения на изкуството, както и съмнителните прекупвачи са станали много по-рафинирани, действат много по-професионално и цинично. За което си има обяснение - пазарът е в разцвет, цените за произведенията на живописта, графиката и скулптурата са се устремили към небето. Разбира се - повечето от хората, които търгуват с този вид "стока" са почтени, но потенциалната голяма изгода със сигурност привлича и мошениците.

Ето и няколко цифри за добиване на представа какви пари се въртят на пазара на произведения на изкуството. За картината на Сезан "Играчи на карти" бяха платени 250 милиона долара, за платно на Гоген, изобразяващо две таитянки - 300 милиона, "Лежащата гола" на Модиляни стигна цена от 157 милиона, а скулптурата на Джакомети "Сочещият човек" - 141 милиона. На аукцион в Ню Йорк през ноември 2017-а година саудитски принц даде 450 милиона долара за картината "Спасителят на света", макар експертите да не са напълно сигурни, че тя е рисувана от Леонардо да Винчи.

Това са само няколко примера. Специалистите смятат, че годишният оборот на пазара на произведения на изкуството надхвърля 60 милиарда долара. При това става дума само за легалния пазар, отделно има "сив" - полулегален (когато източниците на парите не са съвсем ясни и продажбата не се извършва чрез аукциони или галерии, а от ръка на ръка), както и "черен" - незаконен.

Не могат да се продадат, но могат да се откупят

През лятото на 2006-а година в "Ермитажа" в Санкт-Петербург се установява липсата на 221 произведения на руското изобразително изкуство на обща стойност четири милона евро. Творбите били откраднати от хранилищата на музея, като дори не могло да се установи кога е станала кражбата. По информация на вестник "Газета.RU", от началото на 90-те години от руските музеи са откраднати над 50 милиона произведения на изкуството.

Мащабите на Запад не са толкова големи, но също не са малки. През юли 1994-а година след затварянето на франкфуртската художествена галерия "Ширн", скрити в една от залите маскирани крадци нападат охранителя, връзват го и открадват три картини на обща стойност 62 милиона марки. Едната била на художника Каспар Давид Фридрих, а другите две - на Търнър. Те били предоставени на "Ширн" от лондонската "Tate Gallery".

Чак две години по-късно, през декември 2002-а година, "Tate Gallery" съобщи, че картините на Търнър са върнати в музея. Както се разбира - галерията платила за тях 10 милиона лири. Относително ниска сума, имайки предвид, че при кражбата застрахователната компания е изплатила на галерията 24 милиона. Но пък изключително висока, ако нещата се назоват с истинските им имена - откуп за крадците. Впрочем - в арт-средите това не се нарича откуп, а "възнаграждение за информация, довела до връщането на платната". Практиката не е неразпространена, тъй като откраднатите картини няма как да се продадат - те са твърде известни. Но могат пък да бъдат върнати на собствениците им срещу солидна сума.

инфо: DW 

Новини Лондон

VBM

Назад