Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Не малка част от българските роми на Острова не са готови за Брекзит, работят на черно, нямат дори и личен лекар!

Статута за пребиваване след Брекзит, също е проблем за много от тях. Вижте още..

Публикувана: 01 Dec 2020 14:08
Обновена: 30 Nov 2021 09:44
Прочетена: 5586
Не малка част от българските роми на Острова не са готови за Брекзит, работят на черно, нямат дори и личен лекар!

Голяма част от 16 000 български роми, живеещи в Енфилд, не са записани на личен лекар. Много от тях нямат и документи. Не са готови за Брекзит. Вижте, какво още каза Нишан Джингозян за сериозните проблеми пред тези български граждани, живеещи и работещи във Великобритания.

 

  • Господин Джингозян, Вие сте член на North Central London Clinical Commissioning Group (NCL CCG) – Public and Patient Engagement and Equalities Committee.  Каква е тази организация?

 

North Central London Clinical Commissioning Group (NCL CCG) беше основана през 2020 год и включва пет кметства в Лондон - Barnet, Camden, Enfield, Haringey, and Islington. Към тази организация също така са включени 201 лекарски практики на територията на Северен и Централен Лондон.

Аз съм член на Public Engagement and Equalities Committee - както се подразбира от името на тази работна група, задачата ни е да изработим политика, която да отговаря на нуждите на пациентите и на живеещите в тази част на Лондон.

На територията на тези пет кметства в Лондон, живеят и работят над 2 милиона души. Основна част от работа ни е свързана с това да идентифицираме нуждите на общностите в тази част на Лондон.

Лондон е изключително мултикултурен град. Над 300 общности живеят на територията на столицата на Великобритания. Изключително богатство на езици и култури.

Българската общност е една от най-големите в тази част на Лондон. Енфийлд, Харингей и Едмънтън, са едни от районите на Лондон с най-големи български общности.

 Това изключително богатство и постижение – да съумееш да привлечеш имигранти от цял свят е свързано и с много предизвикателства.

Културни различия, различно ниво на владеене на английски език и т.н. Основната ни цел както споменах е да идентифицираме нуждите на тези общности и да изработим политика, която отговаря на нуждите им.

  • Какви са проблемите на българите в Лондон в сферата на здравеопазването?

 

Аз бих могъл да коментирам предизвикателствата пред които са изправени българите в Северен и Централен Лондон, но до голяма степен, те са валидни и за българите живеещи в останалата част на Лондон.

 

На първо място бих споменал езикова бариера. Недостатъчно или слабо владеене на английски език. На второ място, недоверие към здравната система и като цяло към институциите във Великобритания.

За съжаление, това е багаж, който носим от България и се прехвърля върху отношението ни към институциите в Обединеното кралство. Това е огромен проблем за българската общност и огромно предизвикателство както към здравната система във Великобритания, така и към органите на местната власт в Обединеното кралство.

Държавата функционира и съществува чрез система от държавни органи. Процесът за изграждането им е сложен. Държавните органи по своята природа са специфични публични образования, които изпълняват определена роля в управлението на обществото. Те образуват сложна система, която включва различни по вид, характер, състав, значение, структура, обем на компетентност и социална роля органи.

 За да функционира успешно тази сложна система е необходимо, първо да съществува доверие към тази система, респективно към органите, чрез които тя оперира и второ системата да бъде ползвана.

Какъвто и материален ресурс да вложите, каквито и усилия да положите, ако не съществува доверие към системата, тя няма да функционира правилно. Аз ще си позволя да илюстрирам думите си с един пример. В Енфийлд, район в Северен Лондон с изключително голяма общност от България, почти 16 000 души не са регистрирани при личен лекар. Голяма част от тях са от България.

Здравеопазването във Великобритания е безплатно. Въпреки това, една голяма част от българите предпочитат да пътуват 6000 км в двете посоки – до България и обратно, за да ползват медицински услуги.

Това създава вакуум в услугите, които се предлагат на тази общност. Възникват цели райони и общности, които живеят в паралелен свят. За съжаление българската общност е една от тях.

 Както споменах в началото, наша задача е да идентифицираме тези общности, да установим причините за поведението им и да се опитаме, така да адаптираме услугите на здравната система и локалните кметства, че да отговарят на нуждите им.

  • Какво е Вашето обяснение за този прецедент? Живееш и работиш във Великобритания, но не си пълноценна част от това общество? Не ползваш услугите, които се предлагат, ползваш здравни услуги в чужбина и т.н?

 

Комплексни са причините. Културни, икономически, въпрос на образователен ценз, липса на достатъчна информация и т.н. За една голяма част от българите тук, Великобритания е временна спирка.

Това са икономически имигранти. За тях връзката с България е по-силна и по-важна от това да се пуснат корени в обществото тук. Те не преследват дългосрочни цели.

При първите признаци на подобрение на стандарта и условията на труд и живот в България, те ще се завърнат. Проблемът с този вид нагласа е, че трудно се адаптираш към средата, в която живееш в момента и си зависим от редица фактори.

 

- Какво е необходимо да направим за да се адаптира по-бързо и успешно българската общност във Великобритания?

Необходимо е да се научим да живеем по правилата във Великобритания. Не е логично да пътуваш 6000 км за да ползваш медицински услуги, когато здравеопазването тук е безплатно. Ако съществува езикова бариера, тогава полагаш усилия и научаваш езика.

Адаптацията и интеграцията в чужда среда е дълъг процес. Изисква време, усилия, енергия, желание и амбиция. Ние живеем в общество, което е изминало дълъг път и е съпричастно към проблемите на етнически малцинства, бежанци и  имигранти, но първата стъпка е да променим самите себе си.

 

  •  Последен въпрос. От къде можем да намерим информация за услугите, които здравната система и локалните кметства в Лондон предлагат? 

 

Информация за услугите могат да се намерят на уеб страницата на NHS, на локалните кметства, както и на уеб страницата на Вашият личен лекар. Друга организация, която бих желал да препоръчам на българската общност е “Healthwatch”. Те имат изградени структури в цялата страна и предлагат широка гама от услуги. Друга организация е Terrence Higgins Trust.

Аз бих се обърнал с апел към българите в Лондон. Ако изпитвате затруднения в това да се ориентирате в широкият спектър от организации предоставящи здравни услуги, моля обърнете се към здравната система – NHS.

На уеб страницата ще намерите информация за това, което Ви интересува. Ползвайте и услугите на общинските съветници. Във всеки район на Лондон има общински съветник, който ще Ви помогне, насочи към съответната агенция и ще Ви помогне да решите проблемите си.

Едно интервю на Новини Лондон с Нишан Джингозян.

Назад