В бърза последователност американският президент Доналд Тръмп елиминира двама от най-близките съюзници на Пекин: президента на Венецуела Николас Мадуро и върховния лидер на Иран Али Хаменей. Според официалните данни, Мадуро се намира в център за задържане в Ню Йорк след операция на американските специални части в Каракас, докато Хаменей загина при съвместна въздушна операция на САЩ и Израел в центъра на Техеран.
В отговор Китай осъди залавянето и убийството на суверенни лидери, определяйки действията като опит за смяна на режими, и изрази приятелска подкрепа към Иран. На практика обаче Пекин предприема минимални действия, докато Вашингтон променя правилата на геополитическата сцена.
Прагматизмът на Си Дзинпин
За китайския лидер Си Дзинпин водещ е строгият прагматизъм. Иран остава по-назад в списъка с приоритети спрямо стабилността на отношенията със САЩ, особено в контекста на предстоящата среща на върха с Доналд Тръмп в Пекин по-късно този месец. Анализаторите отбелязват, че Китай вероятно приветства пренасочването на американското военно внимание и ресурси далеч от Индо-тихоокеанския регион.
Експерти от Фондацията за защита на демокрациите (FDD) във Вашингтон описват Китай като "приятел само в добри времена", който предлага дипломатическа подкрепа в ООН, но избягва поемането на значителни рискове за Техеран. Въпреки че Пекин е най-големият купувач на ирански петрол, стратегическото значение на Иран за Китай е ограничено. Военното сътрудничество остава консервативно, а търговските потоци са по-малки от тези с редица държави от Персийския залив.
Ограничена подкрепа и енергийна сигурност
През последните години Китай повиши глобалния статут на Иран, включвайки го във формати като БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество. Въпреки това, Пекин последователно избягва директно въвличане в конфликтите на своите партньори. Липсата на гаранции за сигурност повдига въпроси сред други държави относно надеждността на Китай като партньор при кризисни ситуации.
Основните притеснения за Пекин в краткосрочен план са свързани с енергийните доставки и блокирането на Ормузкия проток. Близо 13% от вноса на суров петрол по море в Китай идва от Иран чрез мрежа от независими рафинерии и "тъмен флот" от танкери, заобикалящи американските санкции. Въпреки заплахите за корабоплаването в региона, Китай разполага с около 1.2 милиарда барела наземни петролни резерви – еквивалент на 115 дни морски внос, което смекчава риска от непосредствен ценови шок.
В геополитически план Китай използва американската военна интервенция в Иран, за да затвърди посланията си пред страните от Глобалния юг. Пекин позиционира Вашингтон като хегемонна сила, докато представя себе си като защитник на политиката на ненамеса. Китайски анализатори посочват, че отказът от предоставяне на гаранции за сигурност на съюзниците намалява риска от стратегическо преразтягане на ресурсите и дава на Пекин по-голяма дипломатическа гъвкавост, въпреки че ограничава способността му да формира крайните резултати при тежки военни конфликти.
информация: Международен информационен обмен | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ
ВИЖТЕ ОЩЕ:
➤ ТЪРГОВСКА ВОЙНА: Тръмп заплаши Канада със 100% мита заради сделка с Китай
➤ Сближаване: Британските граждани вече, ще пътуват без виза до Китай
ВИЖТЕ ОЩЕ НОВИНИ:
➤ Полезно: Как да спестим до £15,000 от студентските дългове във Великобритания
➤ Полезно: Непознатата ''детска пенсионна сметка'' в UK и как държавата добавя по £720 на година
➤ Непоказвано писмо на Чарлз Дикенс разкрива тайни за жените в живота му
