Желязната логика: Защо СССР мълчеше?

Ако кацането на Луната през 1969 г. е било постановка, най-големият критик би бил Съветският съюз. По това време Студената война е в разгара си, а Космическата надпревара е въпрос на национална гордост и геополитическо надмощие.

Снимка: Nasa Appolo

СССР, както и целият социалистически лагер, разполагаха с мощни телескопи, сателити и радарни станции. Те стриктно следяха всяко движение на американските космически кораби. Ако имаше дори минимално съмнение, че сигналът на "Аполо 11" не идва от Луната, а от холивудско студио, съветската пропаганда щеше да нададе вой до небесата. Фактът, че заклетият враг на Америка поздрави НАСА за успеха, е най-силното политическо доказателство, че кацането е реалност.

Митът за смъртоносната радиация

Едно от най-разпространените твърдения днес, насочено и срещу мисията Artemis, е че астронавтите не биха оцелели при преминаването през радиационните пояси на Ван Алън, които обграждат Земята.

Снимки НАСА, Мисия Аполо

Науката тук е категорична: радиация наистина има, но тя не е магическа стена от огън. Корабите от програмата "Аполо" (както и съвременният "Орион") преминават през тези пояси с огромна скорост. Времето, прекарано в най-интензивните зони, е по-малко от два часа. Корпусът на капсулата осигурява достатъчна защита, а получената доза радиация от астронавтите е сравнима с тази при направата на рентгенова снимка на цялото тяло.

Заговор с 400 000 участници?

За да се осъществи програмата "Аполо", над 400 000 учени, инженери, техници и контролери са работили денонощно в продължение на десетилетие. Изграждането на ракетата "Сатурн V" включва хиляди частни компании.

Ако всичко това е било лъжа, как е възможно половин милион души да пазят абсолютна тайна вече повече от половин век? Дори най-строго пазените държавни тайни обикновено изтичат след няколко години, но за "Аполо" няма нито един достоверен свидетел, който да е проговорил за измама.

Сянката на Кубрик и липсата на звезди

Конспираторите често твърдят, че режисьорът Стенли Кубрик е заснел кацането в студио. Като доказателство се посочва липсата на звезди в снимките от Луната и "странните" сенки.

Обяснението е елементарно: повърхността на Луната е озарена от ослепително слънчева светлина. За да снимат добре белите скафандри и яркия пейзаж, камерите са били настроени с кратка експозиция, която просто не може да улови слабата светлина на далечните звезди (същият ефект се получава, ако снимате нощно време на Земята под силен уличен стълб).

Снимка НАСА, Мисия Аполо

Що се отнася до видеото - през 1969 г. технологиите за специални ефекти (CGI) не са съществували. Създаването на реалистично видео с ниска гравитация в студио тогава би било по-скъпо и технологично невъзможно от самото отиване до Луната.

Физическите следи остават

Американските астронавти донесоха на Земята 382 килограма лунни камъни. Тези проби са изследвани от учени от цял свят, включително и от Русия, и техният състав е категорично различен от земните скали. Нещо повече - екипажите оставиха на Луната ретрорефлектори (огледала).

Дори днес, обсерватории по целия свят изстрелват лазери към тези огледала, за да измерват с милиметрова точност разстоянието до Луната. Ако хората не са били там, кой е поставил огледалата? А и в края на краищата ако некой не вярва, че ги има всичкте тези неща на Луната, нека отиде да провери! 

РЕДАКЦИОННА БЕЛЕЖКА И ИЗТОЧНИЦИ:

актология: Материалът обобщава научно доказаните факти и историческите архиви на НАСА, както и геополитическата обстановка по време на Студената война, оборващи популярните конспиративни теории за лунните мисии.

© Всички права запазени | Novini.London