ВОЙНАТА ДЕН 56: Разрив в НАТО! САЩ заплашва Великобритания заради Фолклендските острови

Удар по съюзниците: Фолклендските острови и Испания:

Отказът на ключови европейски държави да се включат директно във войната срещу Иран предизвиква ярост във Вашингтон. Според изтекъл вътрешен имейл от Пентагона, цитиран от Reuters, администрацията на Доналд Тръмп обмисля преразглеждане на подкрепата си за "имперските владения" на Европа.

Най-големият удар е насочен към Великобритания – САЩ обмислят да оттеглят дългогодишната си подкрепа за британския суверенитет над Фолклендските острови. Това е огромен дипломатически подарък за Аржентина и нейния радикален президент Хавиер Милей, който наскоро поднови претенциите на Буенос Айрес. В същия документ се обсъжда и възможността за "временно отстраняване" на Испания от НАТО, тъй като Мадрид е най-гласният критик на американската инвазия.

"Суверенитетът е наш": Лондон отвърна на удара

Даунинг стрийт не закъсня с острата си реакция на докладите, че САЩ обмислят преразглеждане на подкрепата си за британските претенции към Фолклендските острови.

Официален говорител на британския премиер заяви пред журналисти: "Не можем да бъдем по-ясни относно позицията на Обединеното кралство за Фолклендските острови. Тя е дългогодишна и непроменена. Суверенитетът принадлежи на Обединеното кралство, а самоопределението е от първостепенно значение." Той припомни, че жителите на островите вече са гласували с огромно мнозинство да останат британска отвъдморска територия.

На въпрос дали правителството е уверено, че може да защити територията си военно, говорителят отклони темата като "хипотетична", но подчерта дебело, че Великобритания няма да се поддаде на изнудване. Официалният представител потвърди, че Лондон няма да бъде "притиснат" или "въвлечен" във войната с Иран заради американския натиск.

Шеста жертва сред миротворците на ООН в Ливан

Междувременно, конфликтът в Ливан взе поредната си международна жертва. Временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL) съобщиха тази сутрин, че техен служител е починал в болница в Бейрут.

Капрал Рико Прамудия стана шестият убит миротворец на ООН от началото на войната. Той беше тежко ранен на 29 март при експлозия на снаряд, поразил база на UNIFIL. Инцидентът съвпада с период, в който загинаха и други "сини каски".

В официално изявление ръководството на UNIFIL заяви: "Изискваме от всички участници да спазват задълженията си по международното право и да гарантират безопасността на персонала и имуществото на ООН по всяко време. Умишлените атаки срещу миротворци са груби нарушения на международното хуманитарно право и могат да се квалифицират като военни престъпления."

Все още остава неясно кой е изстрелял фаталния снаряд. Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) преди това категорично отрекоха да са отговорни за смъртта на миротворци, твърдейки, че воюват единствено срещу Хизбула, но многократно призоваха силите на ООН да напуснат зоните на активни бойни действия.

Примирие на хартия, ракети в небето

Докато Тръмп наказва съюзниците си, ситуацията в Близкия изток остава взривоопасна. Снощи в Белия дом бе договорено триседмично удължаване на примирието между Израел и Ливан. Американският президент дори обяви, че Иран ще трябва да спре финансирането на Хизбула като част от бъдеща глобална сделка.

Радостта обаче трая кратко. Броени часове след обявяването на сделката, Хизбула изстреля залп от ракети към Северен Израел, твърдейки, че отговаря на израелски "нарушения". В отговор Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ) ликвидираха трима бойци на Хизбула, опитали да свалят израелски самолет. Посланикът на Израел в ООН Дани Данон заяви директно пред CNN: "Примирието не е на 100%. Ливанското правителство няма контрол над Хизбула и Израел ще отвръща на всяка заплаха."

Шпиони в израелската армия и трети самолетоносач

Параноята от войната доведе до шокиращи разкрития вътре в Израел. Полицията арестува двама техници от Израелските военновъздушни сили (IAF) по обвинения в шпионаж в полза на Иран. Според обвинителния акт, те са предавали критична информация за изтребителните системи и структурата на военните бази срещу финансово възнаграждение.

В същото време американската примка около Иран се затяга. Централното командване на САЩ съобщи, че в Индийския океан е пристигнал третият ядрен самолетоносач – USS George H W Bush. Той се присъединява към USS Abraham Lincoln и огромна флотилия от разрушители (като USS Spruance и USS Rafael Peralta), които поддържат морската блокада. До момента САЩ официално са върнали 29 търговски кораба, блокирайки икономиката на Техеран.

Папата срещу Тръмп

Моралният сблъсък между Вашингтон и Ватикана също се задълбочава. На връщане от обиколка в Африка, Папа Лъв призова САЩ и Иран незабавно да се върнат на масата за преговори. "Когато един режим или държава отнема човешки животи несправедливо, това очевидно трябва да бъде осъдено," заяви понтификът, визирайки едновременно репресиите в Иран и агресивната военна кампания на САЩ. Тръмп вече заяви, че "не бърза" за мирна сделка, готов да пожертва евтините горива в името на "Иран без ядрено оръжие".

АНАЛИЗ: Фолклендските острови – реална заплаха или инструмент за изнудване?

Въпреки шока от изтеклия имейл на Пентагона, някои анализатори виждат в действията на Тръмп класически маньовър на сплашване. Според политическия кореспондент на Sky News Роб Пауъл, заплахата за преразглеждане на британския суверенитет над Фолклендските острови най-вероятно е просто "чип за преговаряне" (bargaining chip).

"Мисля, че това се свежда по-скоро до опит на Тръмп да използва тези териториални спорове като инструмент за пазарлък, отколкото до реална промяна в официалната политика," коментира Пауъл. Според него, целта на Вашингтон е да принуди европейските съюзници да предоставят пълен достъп до военните си бази и да разрешат неограничени права за прелитане над териториите им – искания, които досега срещаха отпор от страна на Европа.

Борсите и петролът: Енергийният шок се задълбочава

Хаосът в Ормузкия проток продължава да държи световните пазари в състояние на нервно напрежение. Петролът сорт Брент днес се търгува твърдо на $105 за барел, което е драстичен скок в сравнение с предвоенните нива от под $70. Вчера цената дори достигна пик от $107 за барел.

Глобалният енергиен шок вече дава преки отражения върху индустрията. Европейските фондови борси отбелязват спадове (FTSE 100 е надолу с 0.5%), като сред най-големите губещи са компании с високо потребление на енергия. Гигантът за опаковки Mondi отчете срив на акциите си с над 5%, след като официално обяви, че ще повиши цените на продуктите си, за да компенсира астрономическите разходи за енергия. Парадоксално обаче, Уолстрийт (Wall Street) продължава да бележи рекордни върхове, подкрепян от силните корпоративни печалби на американските компании.