Планираното възобновяване на преговорите между Съединените щати и Иран (чрез посредничеството на Пакистан) приключи още преди да започне. Американският президент Доналд Тръмп официално отмени изпращането на своите специални пратеници – Стийв Уиткоф и Джаред Кушнър – в Исламабад.

В изявление за Fox News Тръмп аргументира решението си с липсата на напредък: "Няма да правим 18-часов полет, за да стоим там и да говорим за нищо... Ние държим всички карти." Той допълни, че САЩ няма да преговарят с хора, "за които никой не е чувал", визирайки състава на иранската делегация и твърденията си за вътрешни борби за власт в Техеран след ликвидирането на висши лидери.

Паралелно с това решение, иранската делегация, водена от външния министър Абас Арагчи, напусна пакистанската столица и се отправи към Оман, след като проведе разговори само с местните власти. Ирански дипломатически източник коментира пред Reuters, че Техеран е изложил своите позиции, но "няма да приеме максималистични искания" от американска страна.

Хаос с иранската "оферта" и нов ултиматум

Малко след отмяната на визитата, Тръмп заяви пред репортери във Флорида, че този ход е довел до незабавна реакция от Техеран. Според неговите думи, в рамките на 10 минути след обявяването на решението, САЩ са получили нова, "много по-добра" писмена оферта от Иран. Въпреки това, президентът я квалифицира като "много, но недостатъчна", подчертавайки, че условията на Вашингтон за прекратяване на обогатяването на уран и вдигане на блокадата на Ормузкия проток остават твърди.

На фона на този дипломатически хаос, иранските въоръжени сили разпространиха официално изявление чрез държавните медии, предупреждавайки за военен отговор. Военното командване заяви готовност да противодейства на продължаващото американско морско ембарго на иранските пристанища, което те определиха като "бандитизъм и пиратство".

Анализатори (като Тара Кангару) посочват, че отмяната на срещата демонстрира "нулево доверие" между страните и прехвърля отговорността за следващия ход изцяло върху Иран.

Ескалация в Ливан и призив от Нетаняху

Докато дипломацията буксува, насилието в Ливан се разраства, превръщайки обявеното примирие във фикция. Израелският премиер Бенямин Нетаняху публично призова армията (ЦАХАЛ) да продължи да нанася удари "със сила" по цели на Хизбула.

Израелските военни съобщиха, че са свалили "подозрителна въздушна цел" над Северен Израел и потвърдиха, че през уикенда са ликвидирали 15 бойци на Хизбула в Южен Ливан, оправдавайки действията си с продължаваща заплаха за войските им. Хизбула от своя страна обвинява Израел в непрекъснати нарушения на споразумението за спиране на огъня.

"Загубих Амал": Трагедията на журналистите в Ливан

Докато политиците търсят начин да си говорят, войната в Ливан продължава да взема невинни жертви въпреки обявеното примирие. Зайнаб Фараж, ливанска журналистка, оцеляла при израелския удар, при който загина нейната колежка Амал Халил, даде първото си интервю за Associated Press.

Фараж разказва с подуто и натъртено лице за агонията от часовете, прекарани под руините. След като автомобилите им са били ударени два пъти, те се укрили в изоставен магазин. "Амал пълзеше, беше ранена – в носа, главата, рамото и крака," спомня си Зайнаб. Опитите на Червения кръст и силите на ООН (UNIFIL) да ги спасят са били осуетени от пореден удар. "Не мога да забравя последната прегръдка, която ми даде. Можех да чуя как бие сърцето ѝ... Ако бяха стигнали малко по-рано, Амал щеше да е тук днес."

Комитетът за защита на журналистите (CPJ) вече поиска независимо разследване, подчертавайки, че няма доказателства репортерките да са участвали във военни действия.

САЩ се опитват да легализират войната

Паралелно с битките на терен, администрацията на Тръмп започна битка и в Конгреса на САЩ. Главният юрист на Държавния департамент Рийд Рубинщайн внесе официална обосновка за легалността на войната, часове преди изтичането на крайния срок по Закона за военните правомощия.

Оправданието на Вашингтон е, че конфликтът е акт на "колективна самоотбрана" на Израел и САЩ в отговор на "десетилетната злонамерена агресия на Иран", датираща чак от Ислямската революция през 1979 г. Този аргумент е в остър разрез с мнението на над 100 международни правни експерти, които в отворено писмо обявиха инвазията за неоправдана и противоречаща на Устава на ООН, тъй като не е имало доказателства за "непосредствена заплаха".

Вълните от скандала с Фолкленд стигнаха Аржентина

Дипломатическият шантаж на САЩ към Великобритания (чрез изтеклия меморандум на Пентагона) вече дава реални геополитически резултати. Външният министър на Аржентина Пабло Кирно реагира незабавно, пускайки изявление, в което официално "потвърждава суверенните права" на страната си над островите. "По история, по право и по убеждение: Малвинските острови са аржентински," написа Кирно, призовавайки за възобновяване на преговорите с Лондон. Военни анализатори, като Майкъл Кларк, обаче определят американската заплаха като "празна" и проява на "отчаяние" от страна на Вашингтон.

ИЗТОЧНИЦИ: Reuters, AP, Sky News, US Central Command, Държавен департамент на САЩ, изявления на Иранското външно министерство. © Всички права запазени | Novini.London