Ние използваме "бисквитки", за да улесним вашето сърфиране, и да ви покажем реклами, които може да ви заинтересуват. Научете повече.
Приемам
Novini London

Златната дилема на Германия: Време ли е държавата да продаде част от резервите си?

Икономисти призовават за използване на огромното държавно богатство за подпомагане на гражданите на фона на рекордно високите цени на благородния метал.

Публикувана: 27 Apr 2026 16:02
Обновена: 27 Apr 2026 20:05
Прочетена: 37
Златната дилема на Германия: Време ли е държавата да продаде част от резервите си?

Германия буквално "седи" върху златно състояние, и все повече икономисти и политици в страната започват да задават въпроса: не е ли време държавната касичка да бъде отворена? Германската централна банка (Bundesbank) съхранява 3 350 тона злато – вторият по големина резерв в света след този на Съединените щати. Тъй като наскоро ценният метал премина границата от $4 700 (€4 140) за тройунция, стойността на тези запаси вече се оценява на близо 440 милиарда евро.

Предложението: Злато срещу инфлация

Марсел Фрацшер, президент на Германския институт за икономически изследвания (DIW), определя тази сума като огромна "касичка за черни дни" и твърди, че държавата трябва да бъде готова да използва поне част от нея. В свое скорошно интервю той предложи приходите от евентуална продажба да бъдат насочени към облекчаване на финансовата тежест върху гражданите и бизнеса, или да бъдат инвестирани в образование и инфраструктура.

Призивът му идва в момент на продължаващ натиск върху потребителските цени. Данните на Федералната статистическа служба от март 2026 г. показват, че индексът на автомобилистите (обхващащ стоки и услуги, свързани с шофирането) е нараснал с 6.7% спрямо предходната година.

Къде се съхранява германското злато?

Противно на очакванията, не цялото злато на Германия се намира във Франкфурт. Около 1 236 тона – приблизително една трета от общото количество – се съхраняват във Федералния резерв в Ню Йорк, а други 404 тона са в Лондон. Цялото количество обаче остава под стриктното управление на Bundesbank.

Това разпределение има дълбоки исторически корени. След Втората световна война Германия натрупва големи търговски излишъци, които се конвертират в злато според системата Бретън Уудс. Когато тази система се разпада в началото на 70-те години, златото остава в чужбина. Въпреки че през 2017 г. Bundesbank репатрира 374 тона от Париж, по-голямата част от чуждестранните ѝ резерви остават в Ню Йорк.

Политическият сблъсък: Да се върне ли златото у дома?

Местоположението на резервите предизвиква разгорещен политически дебат. Михаел Йегер, вицепрезидент на Германската асоциация на данъкоплатците (BdSt), коментира пред Euronews, че доверието в САЩ е "пострадало сериозно от политиките на Тръмп", което прави връщането на резервите наложително.

Крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD) внесе предложение в Бундестага за пълно репатриране на държавното злато, намеквайки, че резервите могат да подкрепят евентуална бъдеща национална валута – явен знак за желание за отказ от еврото. Предложението беше посрещнато с подигравки от останалите партии. Мехтилде Витман (CSU) го определи като "комично", а Себастиан Шефер от Зелените заяви, че златото е напълно сигурно в трезорите на Ню Йорк.

От своя страна, Левицата (Die Linke) подкрепи идеята на Фрацшер за евентуална частична разпродажба.

Контекст: Въпреки политическия натиск, Bundesbank категорично се противопоставя на призивите за продажба, разглеждайки резервите като дългосрочна котва за доверието в икономиката. Фрацшер обаче подчертава: "Дори германският канцлер не може просто да каже 'сега трябва да продадете златото', но пълното изключване на тази опция няма смисъл във времена на икономически трудности."


информация: Euronews, t-online, Federal Statistical Office | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ

Назад