Тръмп замина за Китай с нов ултиматум към Техеран; Лондон изпраща военна авиация и флот в Залива
Президентът на САЩ предупреди, че ще „довърши работата“, ако Иран не отстъпи. Великобритания разгръща разрушител и изтребители Typhoon за защита на корабоплаването в Ормузкия проток.
Кризата в Близкия изток навлиза в решителна фаза в деня, в който американският президент Доналд Тръмп отпътува на историческо държавно посещение в Пекин. Преди да отлети за китайската столица, Тръмп отправи нови остри предупреждения към властите в Техеран и направи серия от коментари относно глобалната икономическа цена на конфликта.
Дипломатически совалки и военни заплахи
На тръгване от Белия дом Доналд Тръмп заяви, че преговорите за примирие са в критична точка, но настоя, че Иран „на 100%“ ще бъде принуден да спре обогатяването на уран. Според източници на CNN, в момента президентът на САЩ обмисля възобновяване на масираните бойни действия по-сериозно откогато и да било през последните седмици. „Иран или ще направи правилното нещо, или ние ще довършим работата“, заяви Тръмп пред репортери.
Попитан дали ще разчита на помощта на китайския си колега Си Дзинпин, президентът омаловажи ролята на Пекин с твърдението, че Вашингтон държи ситуацията с Иран „здраво под контрол“. Анализаторите обаче са категорични: основната цел на Тръмп в Китай ще бъде да принуди Си Дзинпин – основен съюзник и купувач на ирански петрол – да преустанови военната и икономическа подкрепа за режима на моллите.
Британската мисия в Залива
Министърът на отбраната на Великобритания Джон Хийли официално обяви началото на „бъдеща отбранителна мисия“, насочена към гарантиране на свободното преминаване през Ормузкия проток. Лондон разгръща значителни ресурси, включително разрушителя HMS Dragon, изтребители Typhoon и автономно оборудване за миночистене.
Мерките идват в отговор на продължаващата иранска блокада, която според ООН излага на риск от масов глад близо 45 милиона души в глобален мащаб поради прекъснатите вериги за доставка на изкуствени торове.
Икономически натиск и политическо напрежение
Конфликтът продължава да оказва тежък натиск върху държавните финанси на западните съюзници. В САЩ инфлацията достигна 3,8%, изпреварвайки ръста на заплатите за първи път от три години. По време на изслушване в Сената стана ясно, че преките разходи за военните операции до момента възлизат на 29 милиарда долара.
На въпрос за икономическата тежест върху обикновените американци, Тръмп заяви: „Не мисля за никого. Мисля само за едно нещо – не можем да позволим на Иран да има ядрено оръжие“. Преди да отпътува, той отправи и остри критики към британския премиер Киър Стармър, призовавайки го да възобнови добива на петрол в Северно море и да заеме по-твърда позиция по отношение на имиграцията.
Регионални инциденти
Напрежението по море ескалира, след като Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди, че американски военноморски сили са спрели плаващия под малтийски флаг танкер Agios Phanourios в Ормузкия проток за нарушение на ембаргото. Същевременно властите в Кувейт връчиха протестна нота на иранския посланик след опит за инфилтрация на въоръжени членове на Революционната гвардия на остров Бубиян.
Икономически сътресения и скандал в Сената
Военните действия в Залива предизвикаха остри дебати във Вашингтон. По време на изслушване в Сената, министърът на отбраната Пийт Хегсет бе подложен на тежка критика заради липсата на ефективна стратегия. Хегсет защити военното планиране, обвинявайки Иран в "пиратство в международни води". Данните от изслушванията обаче разкриха мрачна картина – конфликтът вече струва на американските данъкоплатци над 29 милиарда долара. Войната генерира и тежък вътрешен проблем, като инфлацията в САЩ скочи до 3,8% през април, изпреварвайки ръста на заплатите заради високите цени на горивата.
В отчаян опит да овладее пазарния дефицит, администрацията на САЩ обяви освобождаването на над 53 милиона барела от Стратегическия петролен резерв.
Глобална хуманитарна катастрофа
Международната общност е изправена пред глобална катастрофа. ООН отправи безпрецедентно предупреждение: ако Ормузкият проток не бъде отворен, светът ще стане свидетел на масов глад. Липсата на достъп до торове, блокирани в региона, ще обрече на гладна смърт 45 милиона души в Африка и Азия в следващите седмици.
Регионална дестабилизация
Напрежението излезе извън границите на протока. Властите в Кувейт връчиха остра протестна нота на иранския посланик, след като четирима въоръжени инфилтратори от иранската Революционна гвардия (КГИР) бяха заловени при опит за "враждебни действия" на остров Бубиян, при което бе ранен кувейтски войник. За да защити регионалните си партньори, Израел изпрати системи за противовъздушна отбрана "Железен купол" (Iron Dome) в Обединените арабски емирства.
Сблъсъкът на суперсилите
На този изключително взривоопасен фон вниманието е насочено към предстоящата визита на Доналд Тръмп в Пекин. Сблъсъкът между него и китайския президент Си Дзинпин идва в критичен момент. От способността им да маневрират между глобалната конкуренция и необходимостта от сътрудничество зависи не само изходът от кризата в Залива, но и формирането на световния ред за десетилетия напред. В опит да подготви почвата за преговорите, външният министър на Пакистан (основен медиатор) проведе спешни консултации с китайското ръководство.
Ядрен ултиматум и разширяване на блокадата
В отговор на военната заплаха, ирански официални лица предупредиха, че всяка следваща атака ще принуди парламента на страната да гласува за незабавно преминаване към 90% обогатяване на уран – ниво, необходимо за производство на ядрено оръжие.
Едновременно с това Техеран едностранно разшири дефиницията за „Ормузки проток“, обявявайки го за „обширна оперативна зона“, обхващаща пространството от град Джаск до остров Сири. Този ход цели легитимиране на пълния контрол върху морските пътища, през които преминава енергийната артерия на света.
Цената на войната: 29 милиарда долара и рекордна инфлация
Изслушвания в Конгреса на САЩ разкриха мащабите на финансовото изтощение. Подсекретарят по въпросите на войната Джулс Хърст обяви, че до момента конфликтът е коствал на американските данъкоплатци 29 милиарда долара, като само за последните две седмици разходите са скочили с 4 милиарда.
Политическият натиск върху администрацията на Тръмп се засилва и заради новите данни за инфлацията, която достигна 3,8% през април. За първи път от три години ръстът на цените изпреварва ръста на заплатите, което се отдава пряко на блокираните доставки на енергоносители. В опит да овладее пазарите, Вашингтон взе решение за освобождаване на 53 милиона барела от стратегическия петролен резерв.
Регионална ескалация: Израел, Кувейт и ОАЕ
Конфликтът продължава да се разширява географски:
-
Израелска подкрепа за ОАЕ: Израел е прехвърлил мобилни системи за ПВО „Железен купол“ (Iron Dome) в Обединените арабски емирства за защита на ключова инфраструктура. Междувременно израелската армия прихвана дрон над Ейлат, изстрелян от източно направление.
-
Инцидент в Кувейт: Властите в Кувейт съобщиха за ареста на четирима въоръжени инфилтратори от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР), опитали да проникнат по море на остров Бубиян за извършване на „враждебни актове“.
-
Удари срещу инфраструктурата: Продължават да излизат данни за тайни операции, включително въздушни удари срещу петролния терминал на остров Лаван, приписвани на коалиционни сили.
Предупреждение от ООН: Глобален глад
Специална работна група на ООН излезе с драматичен доклад, според който светът е изправен пред „криза на масов глад“, ако Ормузкият проток не бъде отворен незабавно. Проблемът е свързан с блокирането на една трета от световния износ на торове, което излага на пряк риск от гладна смърт над 45 милиона души, предимно в развиващите се страни.
Дипломация под напрежение: Срещата в Пекин
Всички погледи са насочени към предстоящата визита на Доналд Тръмп в Пекин за разговори с президента Си Дзинпин. От способността на двете суперсили да постигнат консенсус зависи дали ще бъде предотвратена тотална война. На този фон Турция и Катар предупредиха, че използването на международните корабоплавателни пътища като „оръжие“ за изнудване е недопустимо и застрашава глобалния мир.
От по-рано днес...
Освобождаване на стратегическите резерви
Ескалацията на напрежението оказа мигновен ефект върху глобалните пазари, като цената на петрола тип Брент достигна 105 долара за барел. В отговор на кризата, агенция Reuters съобщи, че администрацията на САЩ е взела решение да освободи над 53 милиона барела суров петрол от Стратегическия петролен резерв на страната. Мярката има за цел да компенсира недостига на доставки и да овладее инфлационния натиск.
Успоредно с това, Вашингтон разшири обхвата на икономическите санкции, включвайки в черния списък девет компании, базирани в Хонконг, Обединените арабски емирства и Оман. Те са обвинени в логистична подкрепа и улесняване на нерегламентирания износ на ирански петрол.
Сблъсъкът на суперсилите
На този изключително напрегнат фон вниманието на международната общност е насочено към предстоящата визита на Доналд Тръмп в Пекин. Сблъсъкът на двете суперсили идва в критичен момент, усложнен допълнително от новия пакет американски санкции срещу китайски компании. Анализаторите определят разговорите между Тръмп и президента Си Дзинпин като исторически. От отношенията между двамата най-влиятелни държавни ръководители, от начина, по който ще маневрират между глобалната конкуренция и необходимостта от сътрудничество, зависи не само изходът от кризата в Залива, но и формирането на световния ред за поколения напред.
Дипломатически разрив между съюзниците
Кризата в Залива предизвика видими разногласия сред западните партньори. Днес във Великобритания се провежда извънредна среща на министрите на отбраната от 40 държави, съпредседателствана от Лондон и Париж. Основен акцент в разговорите е изработването на съвместен механизъм за осигуряване на свободата на корабоплаването в Ормузкия проток.
Инициативата обаче срещна открита съпротива от страна на САЩ. Министърът на отбраната Пийт Хегсет и държавният секретар Марко Рубио подложиха на остра критика европейските усилия, определяйки ги като ненавременни и лишени от стратегически смисъл на фона на текущата блокада.
Тайни военни операции
Ситуацията се усложнява допълнително от изтичането на информация за нерегламентирани военни действия. Според разследване на The Wall Street Journal, въоръжените сили на Обединените арабски емирства са нанесли въздушни удари по иранска петролна инфраструктура на остров Лаван в началото на април. До момента Абу Даби не е потвърдил официално информацията.
Междувременно в Израел нараства напрежението относно използването на гражданската инфраструктура за военни цели. Директорът на израелската гражданска авиация Шмуел Закай заяви, че превръщането на международното летище "Бен Гурион" в американска военна база парализира пътническия транспорт и застрашава финансовата стабилност на националните превозвачи в навечерието на летния туристически сезон.
