Това разкрива мащабно разследване на германската обществена медия WDR, според което кметовете на Дуисбург, Дортмунд, Гелзенкирхен и Хаген са се обединили с искане за по-строги европейски правила.

Властите твърдят, че настоящите закони на ЕС за свободно движение позволяват "целенасочена миграция към социалната система".

Проблемът: Правилото за "5,5 часа на седмица"

Според европейските директиви, граждани на ЕС имат право на социални помощи в Германия (които да допълват доходите им), ако бъдат признати за "работещи". Към момента германските съдилища приемат, че дори минимална заетост (напр. Minijob) от едва 5,5 часа седмично е достатъчна, за да се придобие този статут.

Според кмета на Хаген, Денис Рехбайн, това е вратичка, която се използва масово. "Ние имаме нужда от миграция, която да запълни недостига на работна ръка. Но целенасоченото идване заради социалните системи предизвиква огромно недоволство в обществото," заявява той пред WDR. По негови данни, само в град Хаген живеят около 7000 граждани на България и Румъния, като над 55% от тях (повече от половината) са клиенти на социалните бюра (Jobcenter), което струва на общината над 10 милиона евро годишно.

Още по-сериозна е ситуацията в Дуисбург, където от 26 000 български и румънски граждани, близо 11 000 получават допълнителни помощи.

Гелзенкирхен въведе "твърд модел", другите изостават

За да се справят със ситуацията, някои общини вече предприемат крайни мерки. Град Гелзенкирхен прилага изключително строги критерии, според които човек се признава за "работещ" само ако със собствения си труд покрива поне една трета от разходите си за живот.

В резултат на това, само за миналата година властите в Гелзенкирхен са отнели правото на социални помощи (и съответно правото на свободно пребиваване) на 506 източноевропейци. За сравнение, в Хаген, който прилага по-либерално европейските правила, помощите са спрени на едва трима души. В Дуисбург случаите на спрени плащания са 556.

Какво следва?

Кметовете от Северен Рейн-Вестфалия настояват за спешна промяна в законите. Те искат по-тясно сътрудничество между Jobcenter, службите за детски надбавки (Familienkasse) и финансовата полиция, както и облекчаване на правилата за защита на личните данни. В момента, ако на един човек му бъдат отказани помощи в даден град, той може лесно да се премести в съседна община и да кандидатства отново, без местните власти да знаят за предишния отказ.

Темата се очаква да бъде сред водещите в политическия дневен ред на Германия през следващите месеци, особено на фона на нарастващите социални разходи.

Редакционна бележка:

Данни: Разследване на Westdeutscher Rundfunk (WDR), изявления на местните власти в Северен Рейн-Вестфалия.

Изображение:

Авторски колаж на Novini London. Текст и съдържание: Всички права запазени | Novini London