Натискът върху европейското производство се засилва на фона на нарастващия обем стоки, внасяни от Китай. Официалните митнически данни на Пекин показват, че само за първите четири месеца на 2026 г. страната е натрупала търговски излишък от 113 милиарда долара с държавите от ЕС, което представлява увеличение с 22 милиарда спрямо същия период на предходната година. Този дисбаланс надгражда вече отчетения търговски дефицит на Съюза с Китай, достигнал 359,9 милиарда евро през 2025 г.
В отговор на тези процеси и след предупреждения от страна на Пекин за ответни мерки срещу европейското законодателство, Европейската комисия е изправена пред необходимостта да изработи работеща стратегия за защита на конкурентоспособността си.
Намаляване на зависимостта в ключови сектори
Една от основните обсъждани мерки е въвеждането на регулации, които да задължат европейските компании да диверсифицират своите вериги за доставки. Планът предвижда определяне на праг от 30% до 40% за максимален дял на компонентите, закупувани от един доставчик. Останалата част от суровините ще трябва да се набавя от поне още два различни източника. Предложението е пряк отговор на въведените от Китай ограничения върху износа на редкоземни елементи и чипове, които са критични за европейската зелена енергетика, автомобилостроенето и отбраната.
Нови мита и антидъмпингови процедури
След като през април европейските институции одобриха нови квоти и двойни мита върху вноса на стомана, фокусът в момента се измества към химическата индустрия. Вносът на китайски химикали е отчел ръст от 81% през последните пет години. Европейският химически сектор обаче реализира над 30% от продажбите си в чужбина, като Китай е четвъртият по големина пазар за износ, което прави въвеждането на рестрикции изключително деликатно поради риск от ответни санкции.
Паралелно с това, Комисията разполага с възможността да налага мита върху компании, които продават продукцията си под пазарните цени, или да разследва нелоялни държавни субсидии. Процедурите обаче са бавни и могат да отнемат до 18 месеца, а търговският отдел на ЕС разполага с ограничен административен капацитет от около 140 служители, които вече работят по множество подобни случаи.
Инструментът срещу принуда и политическото разделение
Брюксел разполага и с механизъм за противодействие на икономическа принуда от трети страни, който позволява ограничаване на достъпа до лицензи и обществени поръчки. Активирането му обаче изисква подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки, което на този етап изглежда трудно постижимо.
Основното предизвикателство пред европейската стратегия остава вътрешното разделение. Държави като Германия и Испания проявяват предпазливост към общите рестриктивни мерки, стремейки се да запазят добрите си търговски отношения с Пекин. Подобни разногласия вече са видими в технологичния сектор, където плановете за премахване на китайско оборудване (като това на Huawei и ZTE) от европейските телекомуникационни мрежи срещат съпротива. Замяната на това оборудване с алтернативи на Ericsson и Nokia изисква значителен финансов ресурс, който нито националните правителства, нито европейските оператори са готови да осигурят самостоятелно на този етап.
(информация: Euronews / Financial Times | Снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ)
