ВАШИНГТОН / БРЮКСЕЛ / ТЕХЕРАН – Политическата и дипломатическата динамика около конфликта в Близкия изток се усложнява допълнително след ключова оставка в администрацията на САЩ и координирани действия от страна на Европейския съюз.
Промени в американското разузнаване
Директорът на националното разузнаване на САЩ Тълси Габард подаде оставка. В официалното си писмо до президента Доналд Тръмп тя посочва като причина здравословното състояние на своя съпруг. Политически анализатори обаче отбелязват, че оттеглянето ѝ идва на фона на предполагаеми сериозни разногласия относно стратегията спрямо Иран. По-рано тази година Тръмп публично коментира, че позициите им се различават, определяйки Габард като "по-мека" по отношение на иранската ядрена програма.
Въпреки вътрешните сътресения, президентът на САЩ запази твърдата си реторика. По време на официална церемония във Вашингтон той заяви, че Иран „отчаяно желае сделка“ вследствие на американския военен и икономически натиск, подчертавайки отново, че недопускането на ядрен Иран остава абсолютен приоритет.
Европейски санкции и планове за такси в Протока
Европейският съюз официално разшири обхвата на санкциите си срещу Техеран. Съветът на ЕС обяви, че новите рестрикции ще обхванат физически и юридически лица, пряко свързани с блокадата на Ормузкия проток. Брюксел определи действията на Иран като "заплаха за свободата на корабоплаването" и "нарушение на международното право".
Това решение съвпада с информация на The New York Times, че Техеран води преговори с Оман за съвместно администриране на такси за преминаващите кораби. Иран вече създаде институция, наречена „Орган за управление на Персийския залив и Протока“, и публикува карти на своята контролирана морска зона.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио категорично отхвърли тези планове като „неприемливи“ и „напълно незаконни“. След среща на външните министри на НАТО в Швеция, той призова държавите от алианса да подготвят „план Б“ за силово отваряне на водния път. Рубио отчете наличието на „лек напредък“ в мирните преговори, но предупреди очакванията да не се преувеличават.
Нови посредници и военна ескалация
В опит да бъде намерен изход от кризата, към дипломатическите усилия, водени досега основно от Пакистан, официално се присъедини и Катар. Главнокомандващият на пакистанската армия Асим Мунир пристигна в Техеран за разговори на най-високо ниво. Успоредно с него, екип от преговарящи от Доха също е в иранската столица след съгласуване с Вашингтон.
Въпреки разговорите, военното напрежение се запазва. Централното командване на САЩ (CENTCOM) потвърди, че американските сили и ударните групи на самолетоносачите в Арабско море поддържат „максимална бойна готовност“. В самия Иран доброволческите сили „Басидж“ към Революционната гвардия провеждат обучения за боравене с оръжие сред цивилното население.
Същевременно военните действия в съседните региони продължават. Според ливанската Национална информационна агенция, израелски въздушни удари в Южен Ливан са отнели живота на 10 души, включително медицински персонал, въпреки действащото споразумение за спиране на огъня.
Икономически последици и позиции на НАТО
Цената на петрола сорт Брент се стабилизира на нива около 105 долара за барел, което е значително над стойностите от началото на годината. Наблюдават се промени в логистичните вериги – Европа очаква първата си доставка на авиационно гориво от Азия (745 000 барела от Южна Корея), която е пренасочена по алтернативни маршрути.
На фона на кризата, генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че европейските съюзници трябва постепенно да намалят зависимостта си от САЩ, за да позволят на Вашингтон да се фокусира върху други глобални приоритети. От своя страна, президентът Доналд Тръмп обяви изпращането на допълнителни 5000 американски военнослужещи в Полша, възстановявайки планирано преди това разполагане.
Информация: Sky News, Reuters, The New York Times, AP
Изображение: Тематично-илюстративен авторски генериран колаж. © Novini London
