Европа има амбициозен план: да убеди повече хора да слязат от самолетите за кратки разстояния и да се качат на високоскоростни влакове между големите градове. Но пред тази цел стои сериозно препятствие – географията. За разлика от самолетите, влаковете не могат просто да прелетят над Алпите или Балтийско море. Решението на ЕС са няколко исторически по мащаб инженерни мегапроекта.
Пробивът под Алпите: Новите базови тунели
През следващото десетилетие ще станем свидетели на завършването на едни от най-дългите железопътни тунели в света в Австрия, Франция и Италия. Тяхната цел е да революционизират връзките между Северна Европа и индустриалните центрове на Северна Италия.
За да се избегнат стръмните и бавни планински изкачвания, инженерите строят т.нар. "базови тунели" (base tunnels) в самите основи на планините. Пионер в това отношение е Швейцария с нейния Gotthard Base Tunnel, който вече функционира и намали времето за пътуване между Цюрих и Милано на едва два часа и половина.
Ето и проектите, които предстоят:
- Brenner Base Tunnel (BBT): Очаква се да отвори през 2032 г. и ще свързва Инсбрук (Австрия) и Болцано (Италия). Той ще бъде вторият по дължина в света след Gotthard. Времето за пътуване между двата града ще бъде съкратено от два часа на едва 50 минути.
- Semmering Base Tunnel: Ще свърже австрийската столица Виена с южните градове Грац и Филах, и оттам с Италия и Словения. Очаква се да бъде завършен до 2030 г.
- Mont Cenis Base Tunnel: Един от най-спорните проекти, който ще свърже Лион (Франция) и Торино (Италия). Целта му е да прехвърли огромна част от товарния трафик от пътищата върху релсите и да намали пътуването от Париж до Милано от седем на четири часа. Очаква се да бъде готов около 2033 г.
Под Балтийско море: Връзката между Дания и Германия
Инженерната революция не се ограничава само под планините. Проектът Fehmarnbelt tunnel на стойност 9 млрд. долара ще свърже германския остров Фемарн с датския остров Лоланд. Вместо традиционното пробиване, тук се използват потопени тръби, положени на дъното на Балтийско море.
Планиран да отвори за пътен трафик през 2031 г. (и малко по-късно за влакове), тунелът ще съкрати пътуването между Хамбург и Копенхаген с до два часа. Този проект ще отвори и нови възможности за директни железопътни пътувания от Централна Европа към Швеция.
Закъснения, разходи и политически предизвикателства
Създаването на тези мегапроекти е технически сложно и изключително скъпо. Според доклад на Европейската сметна палата от януари, разходите за ключови транспортни проекти в ЕС са нараснали средно с 82% спрямо първоначалните оценки, а средното закъснение при изпълнението им е 17 години.
Освен това, експертите предупреждават, че само бетонът и стоманата няма да направят пътуването по-добро. За да бъдат новите трасета наистина ефективни и достъпни за пътниците, Европейският съюз трябва да осигури реална конкуренция между различните железопътни оператори, честни такси за достъп до релсите и прозрачност при продажбата на билети.
информация: CNN / Главно изображение: Тематично / илюстративно авторски генерирано изображение/ Снимки и карти в статията от Wikimedia
