Германия планира да наложи изискване за медицинска бележка от първия ден на заболяването, което повдига въпроса: Как се сравняват системите за отпуска по болест и заплащането в Европа? Сравняваме актуалните правила във Великобритания, Германия, Полша и други европейски страни.
Германия се движи към затягане на правилата за ползване на болнични листи, което предизвика широк дебат в Европа за баланса между производителността и благосъстоянието на служителите.
Докато Берлин иска да наложи представяне на медицинска бележка от първия ден на болестта, други страни – включително Великобритания – запазват значителна гъвкавост, макар и с по-малко щедро заплащане.
Ударът на Мерц срещу болничните
Новите планове, обявени от канцлера Фридрих Мерц миналата седмица като част от усилията за възстановяване на икономиката, ще сложат край на възможността германците да остават вкъщи без бележка.
- Настоящо положение: В момента работниците в Германия могат да останат у дома до три дни без бележка, като също така могат да получат медицински документ без физически преглед при лекар. Служител в отпуск по болест получава пълната си заплата за период до шест седмици.
- Нови правила: Бележката от лекар ще е задължителна от първия ден на отсъствието. Мерц многократно е заявявал, че равнището на болничните в Германия е твърде високо и вреди на икономическата производителност.
Великобритания: Гъвкавост срещу оскъдно заплащане
Към днешна дата, 7 юли 2026 г., Великобритания запазва един от най-гъвкавите режими по отношение на медицинските сертификати в Европа, но същевременно разполага с една от най-малко щедрите системи за държавно заплащане.
- Кога трябва бележка? В Обединеното кралство служителите се нуждаят от официален болничен лист (fit note) само ако отсъстват от работа за повече от 7 последователни дни (включително неработни дни). За първите 7 дни те имат право да „самосертифицират“ заболяването си. Поддръжниците на този модел твърдят, че той намалява ненужните посещения при лекар за леки неразположения и пести ресурси на претоварената Национална здравна служба (NHS).
- Какво е заплащането? Тук е основният недостатък за работещите: Законоустановеното минимално заплащане по болест (Statutory Sick Pay - SSP) в Обединеното кралство е едва £123 (€144) на седмица. За разлика от много други европейски държави, финансовата тежест тук пада изцяло върху работодателя, а не върху държавния бюджет. Освен това, сумата започва да се изплаща едва от 4-ия ден на заболяването (първите три дни са т.нар. „чакащи дни“). На практика, много работодатели предлагат собствени пакети (contractual sick pay), които надграждат този минимум, но те зависят изцяло от индивидуалния трудов договор.
България: Болничен от първия ден и високо държавно покритие
В България правилата за доказване на заболяване са сред по-строгите в Европа, тъй като официален медицински документ (болничен лист), издаден от лекуващ лекар, се изисква още от първия ден на отсъствието.
Системата за финансово обезщетение обаче е сравнително щедра. Работодателят изплаща първите два дни от болничния в размер на 70% от среднодневното брутно възнаграждение на служителя.
От третия ден нататък финансовата тежест се поема изцяло от Националния осигурителен институт (НОИ), който покрива 80% от осигурителния доход на лицето (ставката достига до 90% при трудова злополука или професионална болест).
Източна Европа: Строги проверки
Германия не е единствената страна, която иска да затегне контрола върху евентуалните злоупотреби със системата.
- Полша: Варшава въвежда нови задължителни медицински прегледи след първите 14 дни отпуск по болест. Полската система обаче остава изключително щедра – изплаща се 80% от заплатата още от първия ден, или 100%, ако заболяването/нараняването е свързано с условията на труд.
- Унгария: Будапеща прилага едни от най-строгите правила, като работодателите изискват медицинска бележка още от първия ден на заболяването. Служителите там обикновено получават 70% от заплатата си за първите 15 дни, след което сумата пада между 50% и 60%.
Южна и Западна Европа: Различен подход
В други части на континента сроковете за представяне на болничен и нивата на обезщетение се различават значително:
- Франция: Крайният срок за предоставяне на болничен е 48 часа. Държавното заплащане покрива 50% от основната дневна заплата до определен лимит.
- Испания: Няма заплащане за първите три дни, след което държавата поема 60% за един месец, а ставката се покачва до 75% след 20-ия ден отсъствие.
- Италия: Работниците имат 48 часа да подадат болничния си. Заплащането за първите три дни зависи изцяло от трудовия договор. От 4-ия ден до края на първия месец те получават 50%, след което процентът се повишава до около 67% за следващите пет месеца. Изключение прави хотелиерският сектор, където се изплащат 80% за целия период.
- Швеция: Системата позволява до осем дни отсъствие, преди да се изиска бележка, като сертификатът не трябва да посочва конкретната диагноза. Работниците получават 80% от заплатата си от първия ден (до 14 дни).
В обобщение, европейските страни варират значително в гъвкавостта си спрямо документацията и щедростта на финансовите пакети. Въпреки затягането на мерките в някои държави, социалната мрежа за сигурност в Европа остава несравнимо по-силна спрямо страни като САЩ, където по-малко от половината щати изобщо разполагат със законодателство за платени болнични.
(информация: Британски и европейски медии / Правителствени източници | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ)
