Конфликтът в Близкия изток регистрира дълбока и необратима геополитическа промяна в своя 135-и ден. След като интензивните взаимни удари свиха трафика в Ормузкия проток до рекордно ниски нива, американският президент Доналд Тръмп официално обяви намерението на Вашингтон да поеме изцяло управлението и сигурността на стратегическия воден път.
Успоредно с това правителството на Обединеното кралство предприе безпрецедентен ход, като обяви иранския Корпус на пазителите на ислямската революция (КПИР) извън закона.
Изявлението на Тръмп и спорът за суверенитета над протока
В интервю за Fox News президентът Доналд Тръмп декларира, че Съединените щати „поемат контрола“ над Ормузкия проток и ще действат като негов „ангел хранител“, като изрично подчерта, че Вашингтон следва да получи финансово възмездие за гарантирането на сигурността на канала. Декларацията провокира незабавен дипломатически сблъсък. От Корпуса на пазителите на ислямската революция отвърнаха с официална позиция, че протокът е „иранска територия“ и няма да бъде допуснато чуждо вмешателство. Централното командване на САЩ (CENTCOM) репликира, че Техеран не притежава юрисдикция над международния воден път.
Конфликтът произтича от коренно различните тълкувания на клауза пет от подписания миналия месец меморандум, гарантиращ свободното корабоплаване. Докато Техеран интерпретира текста като признание за пълния му контрол и се опита да наложи такси чрез новосъздаден орган, Вашингтон принудително отвори алтернативно южно трасе в близост до Оман. Според данни на морското разузнаване Kpler, вследствие на несигурността трафикът през канала е спаднал до критичен минимум от едва шест кораба за денонощие – най-ниската стойност за последните пет седмици. Иранското външно министерство обвини САЩ в оказване на „ожесточен натиск“ върху Оман за блокиране на съвместните технически механизми за сигурност.
Великобритания криминализира Корпуса на пазителите
На този фон британското правителство обяви, че за първи път използва новите си правомощия по Закона за националната сигурност, за да обяви Корпуса на пазителите на ислямската революция (КПИР) за терористична организация. Процедурата бе задействана по бързата линия от премиера след серия от разкрити атаки, насочени срещу еврейската общност в Обединеното кралство.
Новото законодателство разширява обхвата на държавните мерки и спрямо официални структури на чужди страни, като предвижда до 14 години лишаване от свобода за изразяване на подкрепа, съдействие или приемане на материални облаги от КПИР. Решението на Лондон съвпадна с изявление на говорителя на иранското външно министерство Есмаил Багаи, който определи починалия наскоро американски сенатор Линдзи Грэъм като „злонамерен“ поради дългогодишните му призиви за военни удари срещу Иран.
Равносметка от ударите и активиране на регионалната отбрана
Въоръжените сили на САЩ приключиха поредната вълна от атаки, поразявайки десетки военни цели на иранска територия. При операциите за първи път бяха използвани автономни ударни морски дронове. Получени са потвърждения за нови детонации около Бандар Абас и остров Кешм, а полуофициалната агенция Mehr съобщи за най-малко двама загинали при американски обстрел в град Абадан. Друг удар срещу военна база в провинция Исфахан е отнел живота на един човек и е ранил седем.
От своя страна Иран разшири обхвата на ответните си действия в Персийския залив. КПИР обяви, че е поразил американски радарни системи на територията на Оман и е открил предупредителен огън по два кораба, опитали да преминат през Ормузкия проток. Министерство на отбраната на Бахрейн, където е седалището на Пети флот на САЩ, съобщи за прехващането на „вероломни“ ракетни атаки срещу базата „Шейх Иса“, като всички подразделения са приведени в най-висока степен на бойна готовност.
Икономически последици и риск от инфлация
Новият срив в сигурността на най-важния енергиен коридор в света, през който преминава около една пета от глобалния петролен трафик, предизвика скок в цените на енергоносителите с над 4% в началото на седмицата. Цената на суровия петрол сорт Брент се повиши до 78,68 долара за барел. Финансовите анализатори предупреждават, че продължителното блокиране на доставките крие сериозен риск от ускоряване на глобалната инфлация, което ще принуди централните банки да повишат лихвените проценти. Пазарите вече оценяват на 100% вероятността Английската банка да увеличи основния си лихвен процент до 4% до ноември тази година.
(информация: Sky News, Reuters, IRNA, Mehr, CENTCOM | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ)
Военните действия в Близкия изток продължават да ескалират в своя 135-и ден. По разпореждане на президента Доналд Тръмп Централното командване на САЩ (CENTCOM) започна нова масирана вълна от въздушни и морски удари по цели на иранска територия.
От своя страна Корпусът на пазителите на ислямската революция (КПИР) обяви провеждането на ответни операции срещу американски военни обекти в Кувейт и Бахрейн.
Въвеждане на нови технологии и равносметка от американските удари
Американското военно ръководство потвърди приключването на офанзивата, насочена към ограничаване на възможностите на Техеран да блокира международното корабоплаване в Ормузкия проток. При настоящата операция Пентагонът за първи път развърна автономни ударни морски дронове, действащи в координация с палубна авиация и безпилотни летателни апарати.
Иранските държавни медии съобщиха за над десет експлозии в стратегическия регион около пристанищния град Бандар Абас и остров Кешм. Според официална информация от Техеран, американски снаряд е поразявал земеделска помпена станция в град Махшахр, при което е загинал охранителят на обекта, а четирима души са ранени.
Президентът Доналд Тръмп коментира, че Вашингтон и Техеран са постигнали временно споразумение, което иранската страна е нарушила в рамките на един час чрез нападението срещу контейнеровоза GFS Galaxy. При инцидента с кипърския кораб десет индийски граждани от екипажа бяха спасени, но един моряк остава в неизвестност. Междувременно в Мускат се проведоха тристранни разговори между Иран, Оман и Катар за изработване на технически параметри за сигурността в протока.
Ирански ответни действия срещу Кувейт и Бахрейн
В официално изявление, разпространено от агенция Fars, КПИР обяви преминаването към следващи фази на ответните си операции в Персийския залив:
- Удари в Кувейт: Иранските сили твърдят, че са поразили зенитно-ракетен комплекс Patriot и горивни резервоари в американската база „Али Ал-Салем“, както и радарна система в базата „Ахмад Ал-Джабер“. Генералният щаб на Кувейт потвърди, че националната противовъздушна отбрана в момента прехваща вражески цели в националното въздушно пространство, като регистрираните детонации са следствие от работата на защитните системи.
- Ескалация в Бахрейн: Сирените за въздушна опасност бяха задействани отново в кралството, което е база на Пети флот на САЩ. Иранската армия обяви поразяването на командния център за безпилотни апарати в базата „Шейх Иса“, както и на хангари за обслужване на самолети P-8 Poseidon. CENTCOM излезе с официално съобщение, отхвърлящо твърденията за загинали американски военнослужещи в региона, определяйки ги като дезинформация.
Реакция на ООН и петролните пазари
Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи отправи остри критики към генералния секретар на ООН Антониу Гутериш заради изразената от него дълбока загриженост от военната конфронтация в Залива. Багаи заяви, че действията на Техеран представляват законно право на самозащита съгласно международното право срещу чужда агресия.
Новата вълна от сблъсъци доведе до незабавно отражение върху международните енергийни борси. Цената на суровия петрол сорт Брент отбеляза ръст от 3,51%, достигайки нива от 78,68 долара за барел поради непосредствената заплаха за спиране на енергийните доставки през Ормузкия проток.
(информация: Sky News, Reuters, IRNA, Fars, CENTCOM | Снимкa: U.S. Central Command
