Представеният от политическата партия Reform UK план за пълно прекратяване на социалните плащания за чужди граждани, включително за европейците със статут на уседналост (settled status), предизвика силен отзвук и закономерно безпокойство сред чуждестранните общности във Великобритания.
Юридическият анализ и международната правна рамка обаче показват категорично, че подобни намерения представляват класически популистки политически блъф, чиято практическа реализация е блокирана от непреодолими международноправни механизми.
Железният щит на Споразумението за оттегляне
Правата на гражданите на Европейския съюз, установили се във Великобритания преди края на преходния период след Брекзит, не зависят от текущата вътрешнополитическа конюнктура в Лондон.
Те са изрично и безсрочно гарантирани от международния договор за напускане на ЕС (Withdrawal Agreement). Този документ има статут на международен акт от най-висок ранг и стои над националното британско законодателство по силата на самия Закон за оттегляне от Европейския съюз от 2020 г.
Всяко ограничаване на равния достъп до социалната система и трудовия пазар за лица със статут на уседналост би представлявало пряко и грубо нарушение на международен договор.
За спазването на тези клаузи следи не само Европейската комисия, но и създаденият с двустранно съгласие Орган за независим мониторинг (Independent Monitoring Authority – IMA), който вече нееднократно спечели съдебни дела срещу британското вътрешно министерство при опити за неправомерно тълкуване на процедурите.
Невъзможният сценарий за предоговаряне с Брюксел
За да влезе в сила каквато и да е промяна в статута на европейците, правителството в Лондон би трябвало да отвори отново целия пакет от споразумения за Брекзит - процес, който изисква изричното съгласие на всички 27 държави членки на ЕС и Европейския парламент.
Позицията на европейските институции по въпроса за правата на гражданите остава напълно непреклонна.
В Брюксел съществува нулева толерантност към опити за ревизия на вече договорени правни рамки, особено когато те са мотивирани от радикална вътрешнополитическа реторика.
Настояването на европейските преговарящи за стриктни предпазни клаузи и механизми за санкции при евентуални едностранни действия на Обединеното кралство гарантира, че ЕС няма да допусне отстъпление от постигнатите договорености.
Принципът на реципрочност и ефектът на бумеранга
Най-сериозната практическа пречка пред популистките амбиции е фундаменталният принцип на реципрочност в международните отношения. Официално над един милион британски граждани живеят, работят и получават социално осигуряване в страни от ЕС, включително в България, Испания и Франция.
Ако Обединеното кралство предприеме едностранни действия за лишаване на европейците от техни основни социални права, Брюксел и националните правителства незабавно ще приложат симетрични ответни мерки срещу британската диаспора на континента.
Никое отговорно управление в Лондон не би поело риска да постави собствените си граждани зад граница в положение на правна и социална несигурност.
Политическият контекст: Стратегия на разделението
Политическите наблюдатели отбелязват, че реториката на формацията на Найджъл Фараж не цели провеждане на реална държавна реформа, а преследва краткосрочни електорални дивиденти.
Поставянето на прицел на законно пребиваващи граждани, които работят, внасят осигуровки и крепят ключови сектори на британската икономика - от здравеопазването до строителството - е изпитана тактика за трупане на подкрепа чрез насаждане на изкуствено противопоставяне в обществото.
За стотиците хиляди българи и европейци на Острова посланието на експертите е ясно: придобитите права и статутът на уседналост остават стабилни, защитени и не подлежат на едностранна политическа ликвидация.
(Автор; Владимир Милчин / информация: European Commission / Legal Analysis / UK Legal Framework | снимка: авторско генерирано тематично изображение Новини Лондон ИИ)
