Съвместният френско-германски проект за цялостна реформа на европейската външна политика, предвиждащ преминаването на върховния представител Кая Калас под прекия контрол на Урсула фон дер Лайен, е най-радикалният опит за пренареждане на властта в Европейския съюз от подписването на Договора от Лисабон насам.
Зад сложния институционален език за „оптимизация на процесите“ и „преодоляване на фрагментацията“ прозира ясен стремеж: съсредоточаване на стратегическия контрол над външната политика в един-единствен център.
Край на институционалното двувластие
Досегашният модел на европейската дипломация страдаше от системен дефект. Върховният представител по външните работи ръководеше Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и говореше от името на 27-те страни членки, но реалните материални инструменти - търговските споразумения, финансовата помощ, енергийната политика и отбранителните фондове - оставаха в ръцете на Европейската комисия.
Този вакуум позволи на Урсула фон дер Лайен по време на първия ѝ мандат системно да изземва външнополитически функции, пътувайки самостоятелно за подписване на стратегически споразумения и определяйки геополитическия тон на блока.
Новият план на практика узаконява това фактическо състояние, създавайки йерархична структура по подобие на националните правителства, където председателят на ЕК поема ролята на министър-председател, а върховният представител – на ресорен министър.
Скритият мотив: Контрол върху източноевропейската линия
Изборът на бившия естонски премиер Кая Калас за ръководител на европейската дипломация беше ясен знак към Източния фланг на НАТО и ЕС. Калас е безкомпромисна фигура с изключително твърда линия спрямо Русия.
За Париж и Берлин обаче наличието на напълно независим външнополитически лидер от Балтийския регион носи известен дискомфорт.
Двете водещи сили в Съюза исторически предпочитат по-широка рамка на дипломатическа гъвкавост. Поставянето на Калас под прекия контрол на Фон дер Лайен гарантира, че външнополитическите инициативи ще бъдат предварително филтрирани и съгласувани с балансираните интереси на западноевропейските столици.
Хегемонията на Фон дер Лайен
Промяната бележи кулминацията в процеса на централизация, воден от Урсула фон дер Лайен. От управлението на кризи като пандемията и съвместните покупки на енергия, тя превърна председателското място в Комисията в най-влиятелния пост на континента.
Ако предложеният от Париж и Берлин план бъде приет с единодушие от държавите членки, дипломатическата служба на ЕСВД ще загуби своята самостоятелност.
За Европейския съюз това може да означава по-бързо и синхронизирано вземане на решения в условията на глобални кризи. Цената за тази ефективност обаче ще бъде окончателното съсредоточаване на геополитическата власт в Брюксел в ръцете на един-единствен човек.
➖ ➖ ➖
⚖️ РЕДАКЦИОННА БЕЛЕЖКА:
📡 информация: Дипломатически източници в Брюксел, Politico, Euractiv, анализ на Новини Лондон. Автор Владимир Милчин
📸 Изображение: © European Union, 2024 (CC BY 4.0)
