Съхраняването на българските корени и традиции далеч от дома е мисия, която изисква не само талант, но и огромна отдаденост. Вече осем години танцов клуб „Пагане“ е притегателен център за стотици българи в Южен Лондон, превръщайки репетиционната зала в място за приятелства, подкрепа и споделена любов към фолклора.
В навечерието на голямата празнична среща на 7 ноември в Wandsworth Civic Suite, разговаряме със създателя и главен хореограф на „Пагане“ – Вероника Валентинова, за емоцията да посрещнеш своя учител на лондонска сцена, за силата на танца да разказва истории и за голямата цел да обедини българските танцови клубове във Великобритания под един покрив.
– Създадохте клуба през есента на 2018 г. като една смела мечта, а днес вече обединявате над 150 танцьори в 10 групи. Какво се крие зад мистичното име „Пагане“ и как успяхте да изградите толкова голяма и сплотена общност, която пази българските корени и традиции тук, във Великобритания?
– „Пагане“ започна през септември 2018 година с желанието ми да създам място за българските народни танци тук, в Лондон. Място, в което мога да предавам наученото и да събирам хора, които споделят тази любов.
В самото име „Пагане“ има сила, загадъчност и българско звучене. Днес за мен то означава и всички хора, които стоят зад него – техния труд, приятелствата им и времето, което прекарваме заедно.
Една общност се изгражда с постоянство и лично отношение. Като преподавател трябва да виждаш и човека, който усвоява бързо, и този, който се притеснява и има нужда от повече подкрепа.
Държа да работим сериозно, но и да ни е хубаво заедно. Хората идват заради танците, а ми се иска да остават и заради усещането, че имат свое място сред нас. Това за мен е най-ценният резултат от тези осем години.
– Вие сте възпитаник на АМТИИ в Пловдив, където ваш водещ педагог е бил самият проф. Антон Андонов. Сега той пристига в Лондон като специален гост на маратона. Какво е емоционалното и професионалното усещане да посрещнете своя ментор и да споделите с него сцената?
– Да посрещна проф. Антон Андонов в Лондон е много вълнуващо за мен. Обучението ми в АМТИИ в Пловдив е важна част от професионалния ми път, а срещата с преподавателите ти години по-късно те кара да погледнеш с други очи и собственото си развитие.
Сега отговорността е различна – аз съм преподавател и организатор и искам да създам добри условия за срещата между него и хората тук. Вълнувам се, но имам и онова притеснение, което вероятно винаги остава, когато посрещаш човек, от когото си учил.
Особено ме радва, че участниците в маратона ще могат да се докоснат до неговите знания и подход към танца. Такъв семинар ти дава възможност да усетиш стила, характера и детайла в движенията. Искам да създаваме повече такива срещи за българите в Лондон!
– Вашият хореографски стил е описван като новаторски и дръзък – преплитане на автентичното българско хоро с енергията на съвремието. Как се постига този баланс, така че хем да се съхрани традицията, хем да бъде привлекателна за младите българи зад граница?
– За мен всичко започва с познаването на фолклора. Различните етнографски области имат свой стил и характер, различни носии и музика. Именно тези особености правят българския танц толкова богат и държа те да се усещат.
В сценичната си работа обичам да развивам тази основа чрез сюжет, театралност и съвременно движение. Интересува ме как танцьорът може да разкаже история с тялото си – да изрази обич, конфликт, раздяла, радост. Искам хората на сцената да разбират какво преживяват героите им и защо правят дадено движение.
Разграничавам изучаването на традиционното хоро от авторската хореография. Когато преподавам, държа на неговия автентичен характер. Когато създавам спектакъл обаче, търся и свой начин да разкажа историята. Вярвам, че един сценичен танц – било то сюжетен или тематичен – грабва вниманието, когато има ясна идея, история и добре изградена драматургия.
Това въздейства на зрителя независимо от възрастта му. Когато историята е хубава и убедително разказана чрез танца, той я помни и след края на спектакъла. Именно това търся в работата си – зрителят да се вълнува от онова, което се случва на сцената, и да отнесе част от него със себе си.
– Събирате на едно място известни изпълнители, занаятчии, музиканти и стотици танцьори за една 10-часова програма с нестихваща емоция и адреналин. Каква е голямата цел зад този мащабен формат на 7 ноември и какво изживяване сте подготвили за онези, които ще прекрачат прага на залата?
– Идеята ми е на 7 ноември да отделим цял ден за българските народни танци и за удоволствието да бъдем заедно. В Wandsworth Civic Suite в Лондон събираме семинар, музика, хоро и базар, така че хората да имат време и да научат нещо, и да се забавляват, и да се срещнат.
В програмата участват проф. Антон Андонов, Яница и Георги Герови, Венелин Руменов, DJ Васко, Веселин Буров и Светлозар Чалов. Наши специални гости са и „Оротека Седянка“. Занаятчиите и щандовете с български вкусове също ще имат своето място в този ден.
Но най-силно държа на срещата между хората. Във Великобритания има толкова много български танцови клубове, прекрасни ръководители и отдадени танцьори.
Всеки от нас работи в своята зала, изгражда своя общност и предава любовта към фолклора. С този маратон искам да създам повод тези общности да се срещнат – да се запознаем, да обменим опит и да се хванем на едно общо хоро.
Затова искам да отправя специална покана към колегите ръководители: заповядайте със своите танцьори! Знам от собствен опит колко много означава за една група нейният преподавател да каже: „Хайде да отидем заедно!“.
Ще се радвам да споделим този ден като колеги и хора с обща страст. Присъствието на всеки клуб ще добави свой характер, настроение и нови приятелства.
„Пагане“ е организаторът, а поканата е към цялата фолклорна общност – към всички състави и към всеки, който обича българската музика и танци, независимо дали членува в клуб. Десетте часа дават възможност всеки да намери своя ритъм – да се включи в семинара и хората, да си почине, да разгледа базара и отново да се върне на дансинга.
Добре дошли са и опитните танцьори, и хората, които тепърва откриват фолклора. Влагам много труд и лично чувство в тази среща. Най-голямата ми радост ще бъде да видя в залата хора от различни състави и градове, които танцуват заедно. Именно това искам да постигнем на 7 ноември.
– За много емигранти във Великобритания танцовата зала е онова специално място, където отново се чувстват у дома. Какво послание бихте отправили към сънародниците ни в Лондон, които все още не са събрали смелост да се хванат на вашето хоро?
– Разбирам притеснението да влезеш в зала, в която не познаваш никого. Особено когато ти изглежда, че всички останали вече могат. Но всеки от тях някога е направил първата си несигурна стъпка. Позволете си да сте начинаещи, да объркате посоката, да се засмеете и да опитате пак.
Когато живееш далеч от България, тези срещи имат особена стойност. Чуваш езика си, музиката, която познаваш, и постепенно непознатите около теб започват да стават близки. Заповядайте и на фолклорния маратон на 7 ноември. Елате с приятели или сами – ще се радваме да се запознаем. Аз ще бъда там и с най-голямо удоволствие ще ви подам ръка за хорото!
(информация: ПР публикация / Новини Лондон | снимки: архив Танцов клуб „Пагане“)
