Американците гласуват на решаващи междинни избори за Конгреса, които ще определят дали републиканците на Доналд Тръмп ще запазят парламентарното си мнозинство.
В Съединените щати се провеждат ключовите междинни избори за Конгрес, от които зависи дали Републиканската партия ще запази контрола си над законодателната власт.
При евентуална загуба на мнозинството в една от двете камари президентът Доналд Тръмп рискува да изпадне в политическа изолация с блокирани законодателни инициативи до края на мандата си.
В самия изборен ден американският държавен глава обяви и решение за съкращаване на финансовата помощ за Израел с 4 милиарда долара.
Залогът за институциите: Гласоподавателите избират всичките 435 членове на Камарата на представителите с двугодишен мандат, както и една трета от 100-местния Сенат, чиито членове служат по шест години.
Днес се провеждат и два извънредни избора за попълване на оставащите две години от сенатските мандати в щатите на вицепрезидента Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио.
Ключовите битки в Северна Каролина и Мейн
Прекрояване на райони в Северна Каролина: В Първи избирателен район на Северна Каролина демократът и ветеран от военновъздушните сили Дон Дейвис се бори за преизбиране срещу републиканката и бивш полковник от армията Лори Бъкхаут.
Републиканците промениха границите на района с цел да отстранят Дейвис, превръщайки територията в зона, която Тръмп би спечелил с двуцифрена преднина през 2024 г.
Въпреки това анализаторите от „Кук Политикъл Рипорт“ (Cook Political Report) и Ен Би Си (NBC News) определят битката като напълно непредвидима заради високата мобилизация сред избирателите на демократите.
Сблъсъкът за Сената в Мейн: В щата Мейн умерената републиканка Сюзън Колинс, която заема поста от 1997 г., защитава мястото си на първи избори след като Върховният съд отмени конституционното право на аборт по делото „Роу срещу Уейд“.
Гласът на Колинс за утвърждаването на консервативния съдия Брет Кавано се превърна в основен аргумент на нейния опонент от Демократическата партия Трой Джаксън.
Самите демократи бяха принудени да сменят кандидата си през юли, след като първоначалният им претендент Греъм Платнър се оттегли заради обвинения в сексуално посегателство, които той отрече.
Милиардите зад кампанията и ходът на гласуването
Най-големите дарители: Анализ на института „Бренън Център за правосъдие“ (Brennan Centre for Justice) разкрива мащабна финансова намеса в изборния цикъл през 2026 г.:
Илън Мъск: Макар да се оттегли от публичната си роля в администрацията на Тръмп, предприемачът е най-големият индивидуален донор в кампанията с над 483 милиона долара, предоставени директно и чрез компанията му „Юнайтед Стейтс ъв Америка Инк.“ (United States of America Inc.) в подкрепа на републиканците – над четири пъти повече от следващия в списъка.
Джордж Сорос: Финансистът е водещият дарител за Демократическата партия, като е насочил над 102 милиона долара към кандидати и каузи на демократите чрез лични средства и своите фондации.
Криптосекторът: Компании за цифрови активи като „Койнбейс“ (Coinbase Inc.) и основателят на разплащателната технология „Рипъл“ (Ripple) Крис Ларсен са разпределили даренията си едновременно към републикански и демократически кампании.
Технически проблеми и избирателна активност: Изборната администрация следи под лупа преброяването на бюлетините заради дългогодишните недоказани твърдения на Доналд Тръмп за изборни измами през 2020 г., отхвърлени в над 60 съдебни дела.
До момента са регистрирани само изолирани технически затруднения – в окръг Уестчестър (Ню Йорк) бюлетините се събират в обезопасени кутии заради проблем с машините, в окръг Фултън (Джорджия) се налага повторно сканиране след повреда на два скенера, а в окръг Брауърд (Флорида) софтуерен срив временно възпрепятства приемането на гласове.
Междувременно предизборните митинги на Тръмп през октомври в Тексас, Охайо и Канзас преминаха на фона на освирквания от граждани, които президентът обяви за „платени от левицата провокатори“.
В дълбочина: Анализ на Новини Лондон
Голямата картина: Междинните избори в САЩ функционират като национален референдум за втория мандат на Доналд Тръмп, чийто резултат ще има пряко отражение върху трансатлантическите отношения, сигурността в Европа и външната политика на Великобритания.
За Лондон и Брюксел евентуално разделен Конгрес във Вашингтон означава ограничаване на едностранните ходове на Белия дом в търговската политика и митническите тарифи, но същевременно крие риск от институционален блокаж при одобряването на военни и финансови пакети за съюзниците.
Обявеното в изборния ден съкращаване на помощта за Израел с 4 милиарда долара е ясен сигнал за непредсказуемостта на американската външнополитическа линия.
За европейските и британските граждани изходът от вота ще определи дали американската администрация ще запази пълна свобода на действие на международната сцена през следващите две години, или ще бъде поставена под строгия парламентарен контрол на Демократическата партия.
(информация: Sky News | Изображение: Тематично-илюстративен авторски генериран с AI колаж. © Novini London)
