Професор Грегори Малво, CNN
Приятели пътешественици и студенти, учещи в най-различни страни по света: ако все още не сте го направили, предстои ви да направите тежък избор. И няма да направите грешка, ако изберете полета пред страха. Оказвате ли се да пътувате напълно или просто се примирявате с факта, че сте в опасност, когато стъпите на летището? Ще получите голямо облекчение, ако изберете второто. Страхът не е добър спътник при пътуване. Приемете, че вече не живеем във времена, когато спокойна работа в местната мелница чака вас. С нашата световна икономика, успехът е постижим само ако не се страхуваме да пресичаме граници. Да търсим реализация в чужбина, независимо дали става въпрос за стаж или постоянен трудов договор.
Мисля, че сега е много важно да говорим открито и твърдо против страха. Студенти от Америка бяха сред жертвите на бомбения атентат в Дака, Бангладеш. И докато тъгуваме по тяхната загуба, ние също така трябва да ги почетем като откажем да живеем с боязън. Страхът, срещу който се изправяме днес, не е нов. Терористи са използвали търговски центрове и летища, за да избиват десетки невинни от десетилетия. Отвличанията бяха много модерни през 60-те и 70-те. Грозния отпечатък на терористите се вижда през 1988, декември месец, когато бомба сложи край на живота на 259 души по време на полет на Пан Американ за Шотландия. Убити бяха и 11 души на земята.
Може би, най-опасната реалност, с която живеем днес, е че често нападенията стават, когато мерките за сигурност са затегнати. Скорошната атака на летището Ататюрк срина със земята сигурността на на един от най-пазените аеропорти в света. Та, терористите използвали тежка артилерия в момента, в който стъпили вътре. Нашата опасност е че дори най-добре пазените летища не са защитени напълно. Е, тогава как да се справим с това? Много просто. Приемете риска като нещо нормално, част от вашето пътуване. Както когато пресичаме улица. Винаги може да ни отнесе някоя кола, нали?
Както е казал Марк Твен: „Пътуването е фатално за предразсъдъците и тясно скроените умове. Великите, ярки примери на човечеството не могат да бъдат разбрани, ако просто стоим свити в някой тъмен и тесен ъгъл на света”.
И трябва да помним това: Тероризмът идва в много форми. Миналата седмица торнадо отнесе покрива на дома на родителите ми. Обадих се на застрахователите, покрих дупката на тавана и продължих да събирам остатъци. Моите родители няма да спрат да живеят, защото може да има ново торнадо някой ден. Нито пък вие трябва да го правите.
