По думите му преди 7800 години на Балканския полуостров е възникнала една мутация. Тя е извънгенна, но пък това ни дава възможност да идентифицираме тези хора и да ги сравним със съвременните. Известно е, че 20 - 22% от съвременните мъже носят същата мутация, тоест те са потомци на тези хора, което съвпада и с периода на създаването на културата. Наред с известното и фактите, различните изследвания дават поводи за множество спекулации. "Ето една от спекулациите - на тази, в която българите са до румънците и няма нито един до славянските народи, това, че сме много близки до околните, които не говорят славянски, не означава в никакъв случай, че ние не сме славяни. Тоест какъв извод оттук не може да се направи - че сме силно отдалечени от славяните", даде за пример проф. Кременски.

Запитан кои са най-честите спекулации, които се правят, той отговори така: "За българския произход това, което чувам най-често е, че ние сме близки до италианците. В мен възниква въпроса: "До кои италианци?" Италианците са северни, централни и южни. Да, близки сме до тях, защото исторически Централна Италия в един момент е била гръцка. Ние сме близки с гърците. Прабългарите са достигнали един от Роговете, до Северна Италия. Да, близки сме, но "най-близки" си оставаме до народите, които са около нас. Неразличими от Румъния, много близки до Гърция и до всички балкански страни. Включително и в даден момент до Албания - това е понятно от историята", допълни проф. Кременски. Той предупреди, че не бива генетиката да се използва за изводи в политиката, но за съжаление това се случва.

 

Професорът даде пример с руски проекти, според които има връзка между българите и татарите. "Големите геномни проекти по света са не да търсят връзката между произхода му, тази държава, тази държава и този народ, а да намерят генетичното разнообразие, за да се оценят генетичните рискове. Създават се за здравеопазване. Има геномни проекти за установяване на връзка и произход. Така че от миналата година от 15 "геномни проекта", те обявиха два. Единият е българи и татари, а другият е славянски проект. В него българите ги няма", обяви проф. Кременски. А това, че българският ген непрекъснато е бил подложен на миграционни нашествия си има и своите предимства, поясняват генетиците. "Всеки, който е минал през България, си е оставил мутациите. Предимството е, че при нас гените са много хетерогенни", заяви проф. Кременски.

Българския ген е здрав, защото е много разнообразен от множество смесвания и поради това е ниска честота на генетичните заболявания, подчерта проф. Кременски. По думите му това не означава, че българинът е здрав.
 Проф. Кременски пояснява, че генетичните болести са по-редки при българите, но пък откриването им е по-трудно. Миграционният поток заради друго е страшен - защото културата е различна, а тя се променя трудно, смята той. Според него не са застрашени българските гени.

Проф. Кременски се надява в бъдеще да бъде направен национален ДНК-а и генетичен регистър, за да се знае какво ни очаква. А, за да спре за спекулациите около произхода ни генетикът настоява за незабавен контрол по подобни изследвания.