Президентът Росен Плевнелиев може само да назначи служебно правителство, а неотложна задача на наследника му на поста Румен Радев ще е да разпусне парламента и да насрочи нови избори. Това информираха от Конституционният съд (КС) и отказаха да тълкуват чл. 99, ал. 7, изречение първо от основния закон. Според магистратите, Конституцията е ясна.
Тълкуването беше поискано преди седмица от държавния глава, според когото имало неяснота в разпоредбата, която гласи: "В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат", разясни становището на Конституционния съд "Правен свят". Конституционният съд с 10 на 2 гласа обяви искането на президента за недопустимо. На особено мнение са Кети Маркова и Анастас Анастасов. Какви са аргументите им за допустимост още не ясно. Филип Димитров пък е гласувал с мнозинството, но има отделно становище по мотивите.
"С оглед същностните изисквания за допустимост на едно искане за задължително тълкуване на конституционна разпоредба, е необходимо да се констатира (въз основа на искането) неяснота или двусмислие на разпоредбата, наличие на ясно очертан конституционноправен проблем и правен интерес от задължителното тълкуване, с което да се постига разрешаване на значим конституционен въпрос", посочва КС в определението си за прекратяване на делото.
И заявява, че разпоредбата, чието тълкуване иска Плевнелив е "пределно ясна". "Съпоставянето на изречение второ и изречение първо на ал.7 на чл.99 от Конституцията очертава в контекста на предмета по настоящето дело, какво може и какво не може президентът през последните три месеца на своя мандат. Той има правомощието да назначава служебно правителство, но няма правомощие да разпуска Народното събрание. Несъмнена е забраната. Нормата е императивна. Тя отговаря на въпроса, който президентът поставя в своето искане. Отговорът е отрицателен за президента в хипотезата на чл. 99, ал. 7, изр. първо от Конституцията", пише КС.
От Конституционния съд напомнят, че в неговото решение № 20/23.12.1992 г. по к.д. № 30/1992 г., е посочено, че тази уредба е гаранция за установения парламентарен режим на управление. Тя е гаранция и срещу преминаването към непарламентарен режим на управление. Конституционните магистрати посочват, че няма празнота в конституционноправната регламентация, защото определянето на датата на изборите е свързано с разпускането на Народното събрание, каквото правомощие президентът с мандат в периода на последните три месеца няма. И цитира второто изречение на ал. 5 на чл. 99 от Конституцията, което гласи: "Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание".
"Текстът показва неразривната връзка между разпускането на съществуващото Народно събрание и насрочването на изборите за ново Народно събрание, което трябва да се извърши едновременно. Посоченото конституционно положение е в съгласие и с чл. 64, ал. 3 от Конституцията, който постановява, че избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното", пише в определението.
В него КС заявява, че разпускането на Народното събрание и свързаните с него нови избори са действия, които са изключени от правомощията на действащия президент с неизтекъл мандат от по-малко от три месеца, но са сред първостепенните неотложни задължения на новоизбрания държавен глава след встъпването му в длъжност. Голяма част от определението си конституционните съдии са посветили на това да обяснят кога е налице правен интерес да бъдат сезирани с искане за тълкуване на основния закон. От мотивите им обаче става ясно, че те не искат да бъдат използвани за конюнктурни политически интереси.
