От края на 18-и век много англичани земевладелци и индустриалци започват да строят селища, за да осигурят жилища за служителите и семействата им в близост до техните работни места. На други места подобни селища са известни като "фирмени градове". Във Великобритания те се наричат ​​“селища-модели“. Докато фирмените градове обикновено се асоциират с минната индустрия, във Великобритания моделните селища са съсредоточени около всички видове отрасли, вариращи от производството на сапун до това на шоколад, пишат от "Профит"

Когато започват да се появяват във Великобритания през 18-и и 19-и век, те рязко контрастират с пренаселените условия на живот в британските работнически квартали от онова време. Моделните селища предлагат по-висок стандарт на живот с висококачествени жилища, интегрирани обществени удобства, открити пространства и други привлекателни предимства, до които британските работници рядко имат достъп. Те стават модели - примери, които другите да следват.

Някои от първите моделни селища са построени от земевладелци, движени предимно от естетически причини. Старите къщи, принадлежащи на бедните, често заливат селските райони и развалят гледката. Така че земевладелците разрушават тези къщи и създават нов ландшафт.

По-късно, по време на индустриалната революция, много индустриалци, които строят фабрики в селските райони, също осигуряват жилища за работниците си. За разлика от собствениците на земи, някои от тях са наистина загрижени за благосъстоянието на своите служители.

Други признават, че поддържането на работниците щастливи - чрез предоставяне на по-здравословна жилищна среда, е ключът към повишаване на производителността, което се превръща в по-успешен бизнес. Има над 400 планирани подобни населени места във Великобритания. Първият пример е Ню Ланкар в Шотландия, построен от Робърт Оуен за неговите памучни мелници. Днес той е част от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.