Меломанският свят бе разтърсен от смъртта на вокала на „Линкин Парк“ Честър Бенингтън. Така се казва в новинарските агенции, нали? Само че, той бе много повече от това. Освен, че бе на едва 41 години и имаше 6 деца. От 2 съпруги. И бореше своята зависимост към алкохола и наркотиците. И към депресията.
Много се говори за депресията, напоследък. Един от най-големите наши бичове, нали така? А бе като цяло...наказание.
Знайни и незнайни блогъри, „Фейсбук“ хейтъри и не знам си кой споделяше песни на „Линкин Парк“ в опит да изглежда „модерно“, „в крачка“ и „ в час“, но забравяме, че това беше истински, реално същестуващ човек с реално съществуващи проблеми. Да, хитовете на бандата от „Метеора“ (само) са продадени в милиони копията - достатъчно, за да направят всеки член на групата милионер, но забравяме нещо много простичко: парите не купуват щастие. И това го разбираме in the end.
А, сега откровено. Бандата на Честър е онази група, която ме е спасявала от много тежки периоди, на депресии, на мигове, в които ми е идвало да си изкарам сърцето и да го заровя в най-голямата и дълбока почва, която можете да се досетите. Песните му, в които се говореше за онези, които „ни пропиляват“, които „губят нашето време“, които „ни променят“, които „погубват всичките ни възможности“ може би ще останат в спомените на тийнейджърите, разделящи се с детството си през милениума – т.нар. Поколението „Х“.
За какво всъщност се пееше в песните на Честър? За бягство, за край, за тъга, за депресия, за смърт, за пропилян смисъл, за пречупено доверие, за въпроси, чийто отговор може би никога няма да бъде чут.
„Искам да избягам, никога да не казвам „сбогом“, искам да знам отговорите, никога повече лъжи, искам да затворя вратата....“, пееше Честър. Той самият е споделял, че няма нищо яко в това да пиеш като идиот, да се държиш като идиот, да живееш живота на идиот, но все пак го е правел.. И какво от това?..
“Искам да отворя съзнанието си“ , крещеше Честър и всички ние го припявахме с него, вярвайки,че наистина ще можем да прогледнем истината, да видим отвъд, да прозрем смисъла, да намерим онази съкровена цел на дните си, която ще ни даде оправдание за живота, който водим.
Но, в крайна сметка, понякога искаме само едно - бягство. Бягство, дори, когато сме щастливи. Лесният изход, с други думи.
И за всички хора в онова състояние на духа, в което се е намирал Честър –е добре да знаете, че изход има. И за него се бореше той. И за него пишеше той. И за него пееше той. Защото това, което той направи, не е изход. И той първи би ви го казал.
„Когато моето време дойде
Забравете лошото, което съм направил
Помогнете ми да оставя зад себе си причина,
заради която да бъда липсван
И не ме отхвърляйте
И когато се чувствате празни
Пазете ме в своя спомен
Забравете всичко останало
Забравете всичко останало“
