Дейзи Ланг (родена като Деси Кирова) е добре позната по цял свят българка, под чиято привлекателна външност и привидна крехкост се крие величествена сила, която демонстрира още преди да започне със спорта. Година преди да се превърне в Дейзи, студентката Деси е застигната от здравеняк на столичната улица „Витоша“.

Той я хваща за врата и изрича: „Я, какво русо гадже“. Само след един момент обаче, мъжът се озовава по гръб върху тротоарните плочки, повален от красивото момиче. Следват може би най-страшните 30 секунди в живота на Деси тогава, чакайки да види дали свалячът е добре, разминавайки се само с няколко синини и сериозно натъртване. В крайна сметка мъжът се изправя, но най-вероятно ще помни за цял живот научения урок.

Днес, години след тази случка, Дейзи е европейска и световна шампионка по професионален бокс в три различни категории, световна шампионка по карате, както и европейска и световна шампионка по кикбокс.

А преди броени дни получи още едно световно признание от Международната федерация по женски бокс, която на бляскава церемония в Лос Анджелис й връчи почетна награда за 2017 година за принос и развитие на спорта.

Какво означава за теб това поредно признание за твоите успехи в спорта?

На първо място те са признание, не само за мен, но и за България, както и за целия рискован и наситен с трудности път, по който трябваше да премина, за да осъществя и превърна в реалност мечтата си.

На второ място това е една наистина огромна чест и уважение, като за едно от най-големите считам факта, че съм пионер в женския бокс както в България, така и в Европа. Това ме прави истински щастлива!

Къде ценят повече твоите спортни постижения: България, Европа или САЩ?

Честно казано, никога не съм имала време да се спра и „огледам“, за да преценя къде ме оценяват повече. Пътят ми на развитие премина през няколко страни, като по стечение на обстоятелствата Германия се оказа първата държава, която ми даде възможността да достигна целите си и именно там считам, че действително успях. За жалост това не се случи в родината ни, но тогава, когато всъщност беше и старта на боксовата ми кариера, бяха много тежки времена в България.

Обаче развитието ми започна именно на родна почва и продължи в надграждане на спортната ми кариера.

Сега получих световно признание в САЩ от Международната федерация по бокс и много се надявам това да се случи и в България. Тогава ще бъде най-вълнуващия момент в живота ми, защото ще са ме оценили там от където произлизам. Независимо колко успехи може да трупа човек по широкия свят, на сърце винаги ще му останат тези, от Отечеството, от хората, които приема за свой.

Какво ти даде спорта?

Спортът действително ми е дал безкрайно много. Не съжалявам нито за един миг, който съм му посветила, от дългите тренировки и подготовка в залата, до мачовете и спортните срещи.

Спортът оформя характера на човек, изгражда дисциплина, учи те на издръжливост, постоянство и търпение докато постигнеш целите си, също така ти помага да бъдеш позитивен и да подаваш ръка на околните, както и да се справяш с трудностите, които са неизменна част от живота на всеки.

Когато тренирам се пречиствам от всички негативни енергии, които трупам в ежедневието си и смея да твърдя, че тогава се чувствам истински жива и удовлетворена!

С Владимир Кличко сте били заедно в Германия. Какви са впечатленията ти от него и брат му?

С братята Кличко се познаваме вече цели двадесет години, като навремето бяхме съотборници в бившия немски промотор Uneversum. Те са прекрасни хора, при това въобще не преувеличавам, с достойнство и голям авторитет. Бих казала, че са истиснки легенди в бокса! Поставиха рекорд, който никой не е успял да постигне до момента. Независимо какво говорят хората, а те винаги ще говорят едно или друго, фактите са налице и никой не може да ги оспори.

Обикновено асоциират световни шампиони по бокс с големи доходи. Това така ли е при теб?

Първо, женският бокс не може изобщо да се сравнява по доходност с мъжкия. Все пак бях една от първите състезателки в този спорт и знам колко тежки времена бяха тогава… Никой не желаеше да инвестира в този спорт. В началото повечето мачове бяха по-скоро за слава, отколкото за печалба на кеш за играчите.
Последните години изкарах някакви пари от спортната си кариера, която съм градила толкова дълго време, но повече успях да спечеля от реклами и добър мениджмънт.

Спортната слава ти помогна да навлезеш във филмовата индустрия. Разкажи ни за последните си проекти.

Да, определено славата разкри нови хоризонти и отвори пред мен много врати в различни индустрии, като днес мога да кажа, че освен спортист съм и бизнес дама. Познавам се и работя с доста известни спортисти, но и актьори работещи активно в киноиндустрията, като някои от тях са и мои приятели.
Имам участия в различни филми, което определено е удоволствие за мен, но не мога да кажа, че ми е фиксидея да стоя пред камерата и да се снимам нонстоп. Понякога си мисля, че може би е просто, за да запълня време, все пак си е работа.

В момента обаче имам нов проект и той е автобиографична книга, посветена на живота ми, като работя с професионален писател и издателска къща, която не само ще я издаде, но и ще я преведе на няколко езика. Най-после реших да отделя време и за това, като не го правя заради спорните си успехи, а с цел чрез нея да помогна на много хора да повярват в себе си, да не се отказват от мечтите си и да разберат, че с голяма доза труд могат да постигнат желанията си. Вече имам и сериозни предложения да се екранизира и да пренесат живота ми на големия екран, но за сега предпочитам да се фокусирам изцяло над писането, а после ще видим.

Оградена си постоянно с холивудски звезди. С кои от тях си по-близка?

Както споменах, да, имам приятели, но зависи какво се разбира под „по-близка“… Стремя се взаимоотношенията ни да бъдат сведени чисто и просто до работа. Истински близка съм само с един мъж и това е моя приятел, който не е сред холивудските имена, а е бизнесмен.

В социалните мрежи се появиха много коментари по повод отлагането на срещата между Кубрат Пулев и Антони Джошуа. Какво е твоето мнение?

Искрено съжалявам за травмата, която Кубрат е получил по време на подготовката. Това може да се случи на всеки и твърдо мисля, че не трябва да се рискува, а още повече спекулира. Моето мнение е, че здравето е по-важно от всичко останало. Спортни мачове винаги ще има. А славата е временно нещо, след като прекратиш кариерата си е важно да се радваш на всеки миг от живота си и да си щастлив за това, че си жив и здрав.
Всяко зло за добро. Пожевам на Кубрат бързо възстановяване и само успехи занапред.

Има ли организирана българска общност в Лос Анджелис?

Българите в Лос Анджелис са разпръснати на различни места, но се събират и подкрепят най-вече по време на празници.
Имаме българско училище за децата, за да не забравят родния език, култура и традиции.

След толкова години в Германия и Америка какво е България за теб?

На това мога да отговоря кратко, но точно: гордея се, че съм българка и обичам родината си!

Светлозар Момчилов
в. „България СЕГА“
Източник: България сега