37 400 турци.

10 000 българи.

Това са приблизителните числености на двете армии, сражавали се в боя при Булаир – кървав, мъчителен, невиждан по своя устремен героизъм …

В хода на Галиполската операция с цел най-бързо пристигане в Одрин, турските бойни сили, идващи от една страна Булаир и от друга от Шаркьой, планират да се съединят.

И двете турски армии са разбити.

Времето е влажно, студено и тежка сълзлива мъгла обгръща бойното поле. Изведнъж тя се разцепва от свирепия български боен вик „На нож!“, чуван от турските войници като „По пет на нож!“.

Отстъплението им по 130-километровата отбранителна линия е невъобразимо.

„Това бе една небивала касапница на хора, която никой ум не може побра“.

Единственото, което остава смачкано в ръцете на българските войници, е поредното пленено знаме с турския полумесец.

„Настървеността на боя, приличащ по-скоро на „кланица“, остави страшен белег на бойното поле. Върху пространството между българската позиция и Булаирската се изброиха около 6000 вражески трупа. Българските загуби бяха значително по-малки:114 убити и 416 ранени. Командуващият 4-а армия се чудеше кого да представи за награждаване: „Показаната храброст на нашето войнство в този блестящ бой беше така единодушна, че се страхувам да направя оценка за някаква относителна лична храброст“ (България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г., Г.Марков)

В чест на голямата булаирска победа са написани два военни марша – на 22-ри Тракийски (Самоковски) полк – пленителите на турското знаме – и на 13-и пехотен (Рилски) полк.

Командир на българската армия е генерал-майор Георги Тодоров, участвал в Руско-Турската освободителна война, в Сръбско-българската война, а по-късно в Междусъюзническата война и в Първата световна война. Един човек, преживял и участвал в петте войни за обединение на родината, с пет вида ордени за храброст, човек от поколението на великите български героични мъже, каквито България е раждала в последния си свиреп и страшен вопъл за освобождение и обединение, един от хората, за които и до днес пеем

„На рилеца герой,

титан калимански,

герой от Булаир,

с гърди от желязо

и воля от гранит“

„Бурно мятат се вълните

на Егея, Мрамора,

и повтарят на борците

гръмогласното „Ура!“　

Поклон пред паметта на българския храбрец от Булаир!

Сто и пет години по-късно страшният за турците вик „На нож“ все още кънти по планините и полетата на разединената, но все още жива и – по божията милост и геройския завет на нашите предци – единна и целокупна България.