Ромчето от гетото на Монтана или момчето чудо - така говорят за Марсело Илиев от ромската махала "Огоста" на северозападния български град, който учи в Cambridge School of Visual & Performing Arts, Великобритания.
Преди дни правителството одобри изплащането чрез бюджета на министерството на образованието на 12 120 британски лири в левова равностойност за обучението на Марсело. Сумата представлява две вноски от по 6060 британски лири за втория и третия семестър през академичната 2017/2018 година, съобщиха от правителствената пресслужба.
Това е втора помощ на талантливото момче - в периода 2015-2017 г. правителството одобри няколко плащания в размер на левовата равностойност на 32 030 британски лири като вноски за общежитието на Марсело Илиев за 6-те семестъра от двугодишното му обучение в престижния CATS Cambridge College в Кеймбридж и за първия семестър на обучението му в Cambridge School of Visual & Performing Arts.
Срещу финансовата помощ от просветното министерство за още 2 академични години Марсело Илиев поема ангажимент да участва в инициативи на министерството. С личния си пример той ще насърчава децата от ромските махали да ходят на училище.Марсело е готов да се включи в семинари, конференции и кръгли маси - ще подкрепя както деца с проблеми в личностното развитие, срещащи трудности в обучението, така и ученици с изявени дарби.
Историята на Марсело е като вълшебна приказка, пише "24 часа". За 15-годишното момче всичко започнало случайно от реклама в интернет за обучение в чужбина. Виждайки я, той решава да тръгне напред и да се развива. Невероятно е как от гетото стига до престижния английски колеж.
През 2015 г. Марсело, който тогава завършил 8-и клас, издържа приемния изпит в Кеймбридж сред голяма конкуренция. Получава и стипендията, но сумата, необходима за заплащане на таксите и настаняването за двугодишния срок на обучение, се оказа непосилна за неговото семейство. Те са от ромски произход и нямат възможност да направят такъв голям разход. Но не се отказват.
"Казвам едно огромно благодаря на българската държава, на министерството на образованието, на всички, които ми помогнаха. Аз че съм се потрудил, направил съм го, но тази подкрепа е неоценима. Мисля, че с всеки изминал ден, с всеки учебен час оправдавaм доверието. Изключителна е благодарността ми, че имах общежитие", казва Марсело. Преди 3 г. момчето си извоюва място сред стотици ученици от няколко различни страни. След серия репортажи за успехите му Камарата на строителите плати таксата му за обучение, а правителството се ангажира да помага на семейството с парите за настаняване в общежитието.
И сега въпреки трудностите и безпаричието той вярва в своята щастлива звезда и се надява да завърши колежа по изкуствата. В него първата година се изучават общи дисциплини, а следващата моден дизайн - интериорен и графичен, и фотография. Подвластен на модата, тази година Марсело имал шанс. Приятели, на които гостувал през ваканцията, му осигурили поръчка да декорира голям салон за маникюр. Работата била непосилна - сутрин от 8 до 3-4 ч след полунощ, но успял за една седмица да завърши и тавана, и стените с изящни рисунки на цветя. Така спечелил свои пари и си купил шевна машина. Започнал да шие дрехи за себе си.
Марсело мечтае да експериментира смело и с фантазия в женското облекло. Там пространството е необятно, казва той. Дори един кашон да сложиш над косите на модела, ей така, с финес - става. А той отсега има свои виждания за линията и материята на дамските облекла. Всичко е късмет - за мен да направя една стъпка напред, е особено важно. Дано ме осени и вдъхновението да имам свой стил, свой почерк, казва Марсело Илиев.
Засега почти нищо не е видял от Лондон.
"Ако някой си мисли, че мога да се разхождам като турист и да се наслаждавам на красивия град, на река Темза и мостовете - много се лъже. Времето, което прекарвам на Острова, е в колежа. Само уча", разказва Марсело.
Режимът в колежа е строг - вечерният час е до 19:30 ч, а петък, събота и неделя - до 20:30 ч. Бил е на концерт в Лондон, но пристигнал с приятели до арената с кола и после отново се върнали. Признава, че само веднъж стъпили в бар, но в по-ранен час и отпразнували т.нар. вечер на българите.
Носталгията по България обаче не го напуска. Понякога плаче. Радва се, че сега има смартфони и вижда приятелите си, баба си и така бори мъката по родния град Монтана.
Прочети още на: dnes.bg
